Отношението на СССР към собствените си военнопленници е сложно.
Хагската и Женевските конвенции не са ратифицирани. През Август 1941 се утвърждава „Положение о военнопленных“ което има някои сериозни разлики, като например военнопленниците могат да бъдат заставени да работят при опасни условия, могат да бъдат съдени без защитник и могат да бъдат разстрелвани без родната им страна да бъде уведомена.
За разлика от императора, който е активна страна по международното уреждане на правилата наследилите го болшевики ги игнорират. Така че представете си какво точно защитава правата на споменатите военнопленници по време на полско-съветската война. Съветската "история" трудно би успяла да предостави претенции дори за броя им. Пример - доста по-късната и "добре" организирана РККА във Финландската война, докато чухонците са си описали и почели всеки загинал поименно комисарите замазват бройката с грешка от порядъка на пет нули и интернират семействата на жертвите.
Ето как СССР третира собствените си граждани попаднали в плен:
Статья 193 Уголовного Кодекса РСФСР 1926 г. предусматривала „за сдачу в плен, не вызывавшуюся боевой обстановкой“ расстрел с конфискацией имущества. В Уставе внутренней службы РККА отмечалось, что советский боец против своей воли не может быть взят в плен, а факт попадания в плен в соответствии со статьей 22 „Положения о воинских преступлениях“ 1927 г. приравнивался к измене Родине. Приказ Ставки Верховного Главнокомандования от 16 августа 1941 г. №270, согласно
которому советские воины, оказавшиеся в руках врага, объявлялись злостными дезертирами, семьи красноармейцев лишались государственного пособия, а семьям командиров и политработников грозил арест...
Ето защо освободените от германски плен солдати са минавали през филтрационен лагер, там им се дават 10 години за измяна и заминават за Сибир.
Към това може да се добави и прекратяването отношенията с червеният кръст, швейцарците не успяват да получат от СССР дори списъци с имената на задържаните в специални лагери на ГУПВИ просъществували до 1953г. Всъщност ето как се отчитат бройките в самото управление:
Глава правительства и министр иностранных дел СССР В.М.Молотов в
письме И.В.Сталину от 12 марта 1947 г. писал, что „всего немецких военнопленных солдат, офицеров и генералов находится в Советском Союзе 988.500 человек. Освобождено из плена к настоящему времени 785.975 человек. Мы считаем возможным огласить цифру немцев-военнопленных, находящихся в Советском Союзе, с сокращением примерно на 10 % , учитывая их повышенную смертность“
Е не може да саботираш няколко международни конвенции и същевременно да наказваш противника си за неспазването на същите в период, в който половината не са съществували.