Ден първи. Ловната дружинка "Вълшебният стрелец" начело с Пешо Пора излязохме за диви свине. Определиха ме водач на куче. Без куче. "Криза е, поре - извини се Пешо Пора. - Свиваме разходите."

Кръстиха ме Йорго. Цял ден скачах и облайвах гората. Свинете се укриха вдън земя.

Привечер седнахме в заслона на кой каквото носи и спомени от миналото. Удостоен бях със "Стара планина" на шия. Наздраве, Йорго!...

Ден втори. Освинихме се доволно снощи. Пешо Пора беше толкова пиян, че едвам лежеше. Всички оставаме да лежим на позиция.

Ден трети. Пребазираме се край Курилското блато. Ще пазим столицата от свински грип. Пратихме писмо на кметицата: "Мила ни кметицо, и ти, Бате Бойко..."

Ден четвърти. Окопаване и подготовка за зимата. Поддържаме точен мерник по празни бутилки и сателитни чинии. От крайния квартал ни предложиха доставка на провизии срещу охрана. Ще ни снабдяват с "дупета" от колбасарския цех. Ние ще ги пазим от ромски набези и преселения.

Второ писмо до кметицата - кандидатстваме за общинска полиция.

Ден пети. Пристигна отговор от премиера: "Кога ще откривам гьола?" За мене ни дума. Разстроих се много. Всички ми съчувстваха до зори. "Доживех и куче да се освини" - плачеше на рамото ми бай Йордан Шикалката.

Ден шести. Пешо Пора ми спря дажбата. "Пияно куче - нулева слука, поре... пардон, Йорго. Души за вируси!" Пратихме писмо до здравния министър. И до Иван Славков - Батето. Искаме му съдействие като ловец и олимпиец за участие на игрите в Лондон.

Ден седми. Батето се отзова лично и с каса уиски. Обаче бяхме изпозастреляли чашите. Бай Йордан Шикалката издъни една чушка, бодна я в трупче от краставица, сипа вътре и рече на Батето: "Е го те на, стои като полковник."

Повторихме молбата си. Батето се озърна за камери и обеща. Батето, знае то... Надигнахме чушките. Аз лочих тайно от една излупена тиква.

Ден осми. Малеей, какво стана вчера. Като оня ден, но по-лошо. Изпратихме Батето със салют. В блатото цопна хеликоптер с данъчни. Измъкнах ги един по един. Плетяха ми се краката, но имам здрава захапка. Ще ги държим заложници, докато не получим отговори. Втвърдяваме се, когато не ни зачитат.

Ден девети. Пристигна ловният надзирател Мечев, местен активист на ГЕРБ. И почна да мрънка - не сте в сезон, не спазвате разпоредбите и други такива... Пешо Пора слуша, слуша, па рече му печално: "Мечев, Мече-е-в, и ти се увълчи." Бай Йордан Шикалката му поднесе чушка ракия. Постигнахме трайно примирие.

Ден десети. Получихме дългоочакваните писма. Здравният министър: "Ваксина е доставена, пропуснете грипа." Кметицата: "Преместете се на депото за отпадъци край Суходол." Премиерът: "Дянков пари не дава. Пращам Калина Илиева да ви намери от еврофондовете."

Ден единадесети. Данъчните ни провалиха замисъла - не щат да си ходят. Зачислихме ги при нас, въоръжихме ги. Ще обикалят блатото да търсят къде се е укрил Октопода.

Пишем до земеделския министър. Искаме стандарт "Стара планина" за суджук от пъдпъдък. Бай Йордан Шикалката диктува: "Изходните продукти се вземат в съотношение 1:1:1 - един пъдпъдък, едно прасе, едно теле..."

Ден дванадесети. Падна мъгла. От Околовръстното нахлуха трудовачките на Маца Буталото. Обезоръжиха ни, скършиха ни пушките. "Те това са дупета, да знаете порове и ти, Йорго!" - изцепи се Пешо Пора. И аз сдавих едно изрусено и накъдрено като болонка.

Ден тринадесети. Дупетата се разфучаха и изтеглиха с клетви и попръжни. Пешо Пора бе непреклонен. "Криза е, поре - обясни на Маца Буталото. - А българският ловец и без друго пари за това не дава."

Ден четиринадесети. Обявихме свободна от данъци, такси и идиоти зона. Написахме писмо до ЕС. Искаме автономия, после ще видим. За Косово как можеше?

Ден петнадесети. Военният министър ни хвърли в музиката. Прати заповед да се разоръжим и предадем. Смяхме се до припадък. Цял следобед му пишем отговор. "Ти, министре, дявол натовски... и т.н." Засилваме отбраната.

Ден шестнадесети. В бюлетина за нивото на река Дунав предупредиха да не се прелита над акваторията на Курилското блато. Напрежението ескалира.

Ден седемнадесети. Първи симптоми от нашествието на Маца Буталото. Заговор на световната конспирация отново слага край на добрите намерения. Не сме единствени в историята. Поне за малко бяхме свободни. Наздраве! Бау!

Ден последен. Тихо се разотиваме по клинични пътеки...