Парите, които превеждат емигрантите на роднините си у нас, не само не намаляват, а постоянно се увеличават, сочат най-новите публикувани данни на БНБ - за периода януари - септември 2010 г. Паричните преводи на българите, живеещи постоянно зад граница, възлизат на 548 млн. евро, или близо 1.1 млрд. лв. към края на 9-месечието. Това е с 25 млн. лв. повече от същия период на м.г., съобщи на семинар шефката на отдел "Платежен баланс и външен дълг" в централната банка Лиляна Ел Хаддад.

Семействата на работещите в чужбина получават от тях средно по около 120 млн. лв. всеки месец. Ако тенденцията се запази, за цялата 2010 г. от българите зад граница у нас ще влязат рекордните 1.4 млрд. лева.

През януари т.г. БНБ въведе нова методология за отчитане на паричните потоци от емигрантите. В резултат данните за периода 2007 - 2009 г. бяха ревизирани и се оказа, че траншовете от гурбетчиите са двойно по-големи от досегашните предположения. Оказа се например, че преводите за деветмесечието на 2009 г. са не 470 млн. лв., както се смяташе доскоро, а 1.05 млрд. лева.

Новата методология обхваща не само официалните трансфери - банкови и др. преводи, но и сумите, пристигащи по неофициални канали. "Оценките на емигрантските преводи се базират на умножението на броя български емигранти, превеждащи пари към техни близки, по сумата на средния трансфер по официалните и неофициалните канали", обясниха от БНБ. Данните за броя на емигрантите са взети от Държавната агенция за българите в чужбина, Евростат и посолствата ни. Делът на емигрантите, които правят преводи към България, и средният размер на сумата са определени чрез наблюдения на презграничните пътувания на българи и чужденци в периода август 2007 г. - юли 2008 г.

Друго проучване на БНБ развенчава мита за ръста на работните заплати у нас по време на кризата. "В доходите от труд има сериозна корекция надолу", съобщи Мариела Ненова, шеф на дирекция "Икономически изследвания и прогнози" в БНБ. Допитване, направено сред 500 фирми през септември 2009 г., разкрило, че възнагражденията на работниците най-често се състоят от две части - ниска фиксирана сума, върху която се внасят осигуровките и която се отчита от Националния статистически институт, и допълнителна променлива част, която или е била премахната, или е сериозно намалена след началото на кризата. НСИ вече работи по европейска методика за измерване на сивия сектор, но тя обхваща само БВП - произведените стоки и услуги, и не изследва доходите в сянка.

ОЩЕ МИТОВЕ

Напоследък у нас и в чужбина се разпространяват неверни интерпретации за нашата икономика и влиянието на кризата, коментира Мариела Ненова. "България не беше засегната от кризата със закъснение, както се твърди, а веднага, още през 3-тото и 4-тото тримесечие на 2008 г., вече имаше спад на промишлеността", отбеляза тя. Ненова отхвърли и опасенията, че международните валутни резерви на БНБ щели да се стопят, защото при спада на чуждите инвестиции нямало с какво да се покрива дефицитът по текущата сметка. "Резервите не само че не се стопиха, но са на много добро ниво - 25 млрд. лв. към края на септември. Това се случи, защото наред с намаляването на инвестициите имаше и силен спад на вноса", обясни експертката. Тя каза още, че фиксираният курс на лева към еврото е допринесъл за подобряване на конкурентоспособността на родната икономика. Доказателство за това е, че пазарният дял на България в ЕС продължава да се увеличава.