Получих покана за кинопрожекция с коктейл. Не разбирам много от кино, искрено казано. Неискрено казано, от кино разбират хората, които искат да закрият българското кино и Българската академия на науките.

Чух ги по радиото на път за киното. Имаше парламентарни прения ("дебати" по сегашному). Пренията бяха по бюджета. Препираха се за цифри, не знаейки, че препирнята е за числа (цифрите са от нула до девет). Доцент самбист искаше по-оптимален бюджет (не знаейки, че няма по-оптимално, нито по-минимално и най-минимално; нито максимално, по-максимално и най-максимално).

Езикът и мисленето са свързани.

Българският език е богат, пък нямаме отделни думи за "погода" и "время", за "weather" и "time", както онези, които казват, че времето е пари.

Що тъй? Защо не зная какво означава "Стана часът два по турско време", макар да съм попрочел нещо за онова време?

Любен Каравелов разказал** как чорбаджията отишъл при Митхад паша, който седял по турски на миндерлъка и пафкал наргиле до един голям сахат, който бил спрял, както било спряло времето за османлиите. Чорбаджията направил темане и казал: "Да е щастлива вечерта ви".

Изтекло бая време. Накрая му отвърнали: "Да са щастливи думите ти" и му посочили място на миндера.

Ала едно от пловдивските тепета се казва Сахат-тепе, заради часовниковата кула на него. И в Европа има катедрали с часовник с камбанка, да чуват бюргерите колко е часът. На големия циферблат на някои има надпис:

"Vulnerant omnes, ultima necat". "Всички (часове) раняват, последният убива."

Галапрожекцията в Cineplex в София не започна навреме. Обясниха ни, че поканените закъснели поради голямо задръстване пред стадиона, където имаше футболен мач ЦСКА - "Бешикташ". Докато чакахме, аз мълчешком се занимавах с гледане на ръка. Сегашната хиромантия е проста като фасул. Не се взираш в дланите на хората. Отдалеч забелязваш дали на китката на човека има часовник. И най-простият мобифон ти дава точно време. Часовникът стана "hallmark", както ланците за мутрите. Ако човекът парадира с марков часовник, човекът е празноглавец. Ако се е накичил с много скъп часовник, човекът е много голям празноглавец.

Гледахме документалния филм за Джон Ленън. Отбраната публика се смееше, където трябва. Изръкопляска след края, макар че не трябваше - аплодират се актьори, режисьор; автор на кинодокумент.

Хората с часовници не се притесниха от звука, който щеше да ми спука тъпанчетата. Но пропуснаха покрай ушите си най-важното. Най-важното беше за времето. Джон Ленън каза нещо интересно за времето.

Чувал съм разни работи за времето. "Времето е наше", пееше се след промяната в България.

За владетеля, който си въобразил, че времето е негово, Виктор Юго написал стихотворение, завършващо с думите "Le Temps n'appartient a рersonne" ("Времето е ничие").

Генерал дьо Гол, човек вярващ, каза, че времето не е на хората, тъй като то принадлежи на Всевишния.

В трилогията си ("Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден") Димитър Талев, който умря през 1966 (времето на "Бийтълс" и Джон Ленън) също каза нещо интересно за времето. Той е от Прилеп, има детски спомени от този край и за враждите между едните и другите написал:

"А времето течеше и за едните, и за другите".

Великолепно го е казал, ако мен питате, но и да не ме питате, то пак си е великолепно.

Шейсетте години на ХХ век бяха забележително време. В соцлагера все още развенчаваха култа към Сталин, САЩ затъваха във виетнамското тресавище, както сега затъват в Ирак и в Афганистан; генералите искаха още войници, искаха да "виетнамизират" Виетнамската война: едни виетнамци да бъдат спечелени за приятели на САЩ и да бъдат обучени да се бият срещу други виетнамци. Студентите в САЩ се разбунтуваха, Джон Ленън пееше против войната, момичетата и момчетата обичаха Джон Ленън и главният US полицай (Хувър, шеф на Федералното бюро за разследване) залепи за Джон Ленън денонощна "опашка". Само да вдигне телефона, отсреща в телефонната кабинка светвало с цел той да види как агентите записват неговия разговор на магнетофон (такива бяха едновремешните СРС, сиреч специалните разузнавателни средства). Отнеха US визата на Джон Ленън, за да го изпъдят от САЩ.

Най-важното, което въпреки силния звук мина покрай ушите на хората с часовници, беше документалният запис с думи на Джон Ленън за времето.

Ние казваме "Времето лекува всички рани." И на английски е така: "Time heals all wounds."

Запитан дали се сърди на мъчителите си, Джон Ленън го каза обратно. "Time wounds all heels***." Времето ранява всички мръсници. Така и стана. След време Уотъргейт нарани непоправимо Ричард Никсън.

Дали сега Уикилийкс ще нарани US? Според мен не трябва. Не виня дипломатите за намеса и шпионаж. Това им е работата на хората. Само за непохватност ги коря. Укорявам САЩ, че ни пратиха "un maladroit" - US посланик Уорлик.

----------

* Не си губете времето да прочетете това писмо, ако очаквате поука.

**Разказът е "Богатият сиромах".

***heels и heals звучат еднакво.