|
| *** |
И той тръгна към пазара да купи семе, но по пътя го спряха едни хора и му казаха:
- Виж сега, дядо - не си давай парите за разни непроверени неща. Я дефектно семе ще ти пробутат, я генно модифицирано, та после ряпата ще те лае като минеш покрай нея... Ето, ние сме от един европейски земеделски фонд (с американско участие) - ще ти дадем семето без пари, да ти помогнем.
- Ама съвсем безплатно ли? - не повярва дядо.
- Да - увериха го хората - Напълно безвъзмездно. Само като стане време да вадиш ряпата, ще ни извикаш да се уверим, че наистина всичко е наред.
Дядо благодари, взе семената и се върна у дома. Пося ги, после копа, полива, чисти плевелите - абе доста труд хвърли. Но си струваше - изникна голяма ряпа, за чудо и приказ. Е, вярно, само една, но цялото село се изреди да я гледа и да се чуди.
А дядо помоли кмета да извика онези добри хора да дойдат и да видят - точно както беше обещал. На другия ден те пристигнаха, изпълниха двора (хич не бяха малко) и казаха, че ваденето може да започне. Дядо се наведе, дръпна ряпата и почти я измъкна от земята.
- А-а-а - възкликнаха "добрите хора". - Не може така. Как сам, това си е жива дискриминация. Трябва да се включат повече жени в процеса.
Дядо се намръщи, но викна и бабата. Те дръпнаха и ряпата изскочи цялата, но един от "добрите хора" пак извика:
- Чакай бе, човек - знаеш ли колко млади специалисти стоят безработни? Ако всеки дъртак почне да си вади ряпата сам... - и я бутна обратно в дупката. А после дори я натисна с крак.
Дядо въздъхна и извика и внучката, която току-що бе завършила университета. Тъкмо се наведоха да дърпат, друг от "добрите хора" се обади:
- А бездомните животни, които се чувстват ненужни, понеже всеки си вади сам ряпата и ги гони?
Наложи се да извикат и кучето, и котката. Последна дойде мишката, понеже част от парите били спонсорство от Майкрософт, та един вид - като символ.
А ряпата лежеше отдавна извадена. Дядо се наведе, взе я, благодари още веднъж за безплатните семена и понечи да се прибере в къщи. Но "добрите хора" го спряха и му обясниха, че не може така, трябва да се дели. Понеже семената - да, безплатни, но съветите, помощта и т.н. Разделиха ряпата на две равни части, мишката грабна половината и хукна бързо нанякъде. После разрязаха останалото още на две и новата половина взеха тези, които се тревожеха за бездомните животни, после отново разделиха и внучката получи своя дял, после същото се повтори и с бабата... Накрая дядо остана с едно малко парченце в ръка. Впрочем, вече изобщо не му се ядеше ряпа.
- Не възразяваме да ни благодариш в медиите - потупаха го по рамото "добрите хора" на тръгване. - И семена ти дадохме без пари, и помощ ти осигурихме - а ти само копна два-три пъти и сега цяла зима ще лапаш. Е, нищо, ние сме за това - да правим добрини на хората.
А после се качиха на колите и заминаха.
...Дядо дълго гледа малкото парченце в ръката си, спомни си всичкия труд, който беше вложил и изпсува силно и неприлично - както само балканец умее - по адрес на Европа и фондовете й.
След което си сипа една гроздова и се зарече никога повече да не сади ряпа.
