Корифеят на фламенкото приключи над 3-годишната световна обиколка по представянето на Cositas Buеnаs със знойно шоу в зала 1 на НДК в четвъртък вечер. Китарният гранд отново поднесе изненада. Вместо очакваното интро на булерията Patio Custodio, струните на Пако де Лусия връхлетяха с Cositas Buenas - титулна пиеса от последния албум на знаменития гост. Нататък Франциско Санчес Гомез, както е истинското име на китарния виртуоз, не дръпна струни за El Dengue, а върна лентата назад. Припомни на пълната зала по-ранния период от кариерата си с микс от деведесетарските пиеси Soniquete, (иначе бисовите) Аlmoraima и Entre Dos Aguas, Canstera... Хармонично къси, но емоционално дълги теми в почти неузнаваем аранжимент, плуващ волно в океан от собствени фантазии.

След фурора, който предизвика солово, но и заедно с другите класици - Джон Маклафлин и Ал ди Меола, Пако е в България отново. 15-години по-късно: да припомни кого наричат Краля на фламенкото. Концертът му бе по... ноти! Интригуващ репертоар. С перфектен звук. Плюс много отношение и емоция, подплатени с фин майсторлък. Гениална интимност със струните (и акустиката изобщо).

Латиноамерикански перкусии (Пираня), разгонен бас от кубинеца Ален Перес, почти никаква електронна намеса от кийборда. Фламенко ту джаз и румба хитана - хармониката е на Антонио Серано (замества акордеона), прескача от танго в алегриас, от цигански блус в тиентос и солериас. Палмас (пляскането на околните в подкрепа на солиращия - Дукенде, Дажид де Хакоба) - до възбог. Традиционен иберийски звук, който изведнъж се разсипва в истинско море от струнни импровизации - непредсказуеми, страстни, хармонични и смайващо красиви. Преобладават впечатляващите звукови пейзажи, мотивите, които се развиват до безкрайност, без да губят и грам от първоначалната си жизненост, или да се отдалечат от ритмичната си сърцевина, а въображението и бързите пръсти на Пако и акомпаниращия му Антонио Санчес Палома аха да отнесат публиката към екзотични плажове, твърде далеч от коледната украса около сцената.

Шоуто градира във втората си част. А началната фаза на отпускане е само ордьовър. Певецът Де Якоба постепенно набира скорост, но до избухването има още време. Сега коктейл на чувствата разливат композициите Luzia, Zyriab и посветената на дъщерята на Пако Аntonia. Той свири и нови, неиздавани досега пиеси, но не ги обявява. Акцент в огнената буря е танцьорът Антонио Фару. Токчетата на изваяния красавец превръщат дървения подиум в отделен инструмент. За ритъм. Тотално дуенде: намираме се извън всякакво време и пространство. Но така е - съвършенството няма граници. Само дето лъстива Андалусия изтръгва първосигнални въздишки от дамите. Дори и след биса. Пако де Магия! Първият сняг в София не е бил толкова горещ никога.