|
| *** |
В приемната на Министерския съвет седяха четирима специалисти, строги, лъснати и мрачни. Спряха ме.
- Къде?
- Искам да говоря с министър-председателя. Имам да му казвам важни неща. Жизненоважни.
- Няма го.
- Ще го изчакам.
- Няма да дойде. Той е на меден месец.
Всичко друго очаквах, но това си беше изненада!
- Честито! - рекох. - Не се е чула тази новина!
Онези в приемната ме изгледаха особено, после ми обясниха внимателно.
- Не е това, което би си помислил всеки по-елементарен човек. Той е на меден месец още от първия си работен ден - такова нещо се полага на всеки премиер. Или пък президент.
- Меден месец за брака му с властта!
- И с народа, който гласува за него, с медиите и с всички. Нещо такова.
- И как върви? - попитах от едното любопитство.
Не ми отговориха.
- Добре - рекох, - ще седна да го изчакам. Аз по-сериозна работа нямам. Пък и важни неща искам да му кажа. Едно обещаха преди изборите - друго правят сега. На черното пак викат бяло, бялото хич не е бяло, а като цяло няма човещина. Голяма измама ни налегна.
Отсреща искрено ми се изхилиха.
- Няма да стане тази работа. Нищо такова не можеш да кажеш на премиера, дори и да те пуснем при него!
- Защо?
- Нали ти казахме - той е в меден месец. Меден! Кой говори лоши работи през медения месец? Обратното - трябва да бъдете внимателни, да пазите тишина, да има щастие.
Казах им го направо:
- Това е абсурдно! Какъв меден месец, като има толкова много работа за вършене в държавата!
- Премиерът си върши работата. Той не спира да работи. Но не бива да го безпокоим с глупости. Ако всеки тръгне да се среща с него и да му казва какво мисли - какъв меден месец е това! Има ограничения и вие трябва да ги приемете с разбиране.
- Кога идва краят на медения месец? - попитах.
- Различно - казаха онези специалисти, - в случая сигурно ще е с края на мандата.
- А да сте мислили, че на света има и разводи, освен меден месец и блага ракия? Шампанското най-бързо изветрява.
Онези вкупом плюха през рамо и почукаха на дърво.
- Случвало се е. Но не очакваме това да ни дойде до главата сега.
Замислих се. Тука нищо няма да свърша, ясно е, ама и навън не ми се ходеше - беше студено, вятърът не спираше. Реших да продължа:
- Мога ли поне по телефона да говоря с премиера?
- За какво?
- Искам да му кажа това, което ме помолиха моите приятели - че се умориха от ежедневието. И че общо взето им додея от многото приказки на премиера.
- Не, не можете да кажете това по телефона на министър-председателя.
- Ха! Вие сте смешници! Искате да кажете, че никой нищо не може да каже на премиера!
Лицата отсреща станаха строги.
- Не ни разбрахте правилно, гражданино. Премиерът всеки ден се среща с представители на народа, с индустриалци, с приятелски настроени хора от медиите и синдикатите, с всички, които мислят, че той е изключителна личност. Все пак това е меден месец. Хич не си мислете, че нашият премиер е спрял да говори с хората или пък чака на такива като вас!
Въздъхнах.
- Ясно. Ще трябва да чакам да свърши меденият месец на премиера. И тогава да мога да му кажа всичко, което искам сега да му кажа. Да не се окаже, че тогава ще има опашка от такива като мен и пак да не мога да му кажа това което ме мъчи.
Не ми отговориха.
- Добре. Ще чакам да свърши този меден месец - какво друго ми остава.
- Този път много правилно ни разбрахте. Нищо друго не ви остава. А може ли просто отвън да чакате края му? - любезно ме попитаха.
После пак така любезно, но твърдо ме избутаха на тротоара, където вятърът не спираше да брули ушите на хората.
