Хората, които не си плащат навреме дълговете към Националната агенция за приходите (НАП), няма да се отърват от мерките за принудително събиране на агенцията, съобщиха оттам. Няма значение какъв е размерът на дълговете - НАП пристъпва масово към запориране на заплати на длъжници, като само част от тях преди това са били предупредени по телефона.



До края на м. г. хората със задължения под 5000 лв. почти не се преследваха, защото бившата Агенция за държавни вземания нямаше капацитет и работеща методика за събиране на такива дългове. От 1 януари 2010 г. принудителното изпълнение се прехвърли изцяло към НАП и събирането на малките вземания, включително и на глобите, значително се е ускорило.

"Имаме няколко подхода към лицата, които имат по-малки като размер просрочени задължения", обясниха от пресцентъра на НАП. Счита се например, че дългове до около 100 лв. са на границата, под която ведомството би похарчило повече пари, отколкото ще събере. Затова тези лица обикновено се "хващат" от данъчните само когато дойдат да искат документ от тях, примерно удостоверение за теглене на банков кредит.

Втората група обхваща хората с дългове над 100 лв. до няколко хиляди лева, които обикновено се предават на кол центъра на НАП. Оттам по телефона служителите уведомяват лицата, че имат дългове, и им обясняват последиците, ако не си платят. "На месец се обаждаме на по 5000 - 6000 длъжници, като в 85% от случаите те си погасяват задължението", твърдят от НАП. За останалите се пристъпва към стандартната процедура по принудително събиране.

Според тази процедура, преди да преминат към принудителните мерки за събиране, данъчните дават последен шанс на длъжника да плати налозите си заедно с лихвите в 14-дневен срок. Това става с уведомително писмо.

След това НАП пристъпва към налагане на обезпечителни мерки - най-често запор на работна заплата, банкови сметки и при необходимост - налагане на възбрана върху имущество. По закон, дори да се блокира сума от заплата, на длъжника се оставят до 250 лв. месечно. Със същата сума длъжникът може да се разпорежда и ако данъчните му блокират банковата сметка. Данъчните не могат да запорират само социални помощи и да изземват вещи за всекидневна употреба и единственото жилище на длъжника, стига жилищната площ да не е повече от 30 кв. м за всеки от членовете на семейството. Запорите се вдигат чак след като бъде платен или удържан целият дълг, плюс лихвите и разноските.

"Напоследък залагаме на запорите на трудови възнаграждения и затова кореспондираме усилено с работодатели. Имахме няколко случая, при които работодателите, като научиха за просрочията на служителите си, направо ги уволниха", коментираха от пресцентъра на НАП. Оттам допълниха, че лесно научават банките, в които гражданите и фирмите имат сметки. Ежедневно в агенцията автоматизирано се получава актуална информация за номерата на всички банкови сметки на лицата.

В момента НАП работи по проект за подобряване на информационната система за принудителното събиране. Данъчните например разширяват капацитета на кол центъра си, така че от него да може да се звъни на по 10 хил. - 15 хил. длъжници на месец.



ФИРМИ

Обикновено когато фирмите просрочват задълженията си по обективни причини, свързани например с финансови затруднения заради кризата, данъчните прибягват към мерки, които все пак да не докарат длъжника до фалит. Такава мярка е например отсрочването и разсрочването на дълговете, но тя е толкова тежка и бавна, защото ЕК я счита за държавна помощ, че на практика не работи. Затова данъчните обикновено дават на компаниите т. нар. "разрешение за неотложни плащания". Така банковата сметка на дружеството се запорира, но само 15-20% от средствата по нея месечно отиват за дълговете към данъчните, а останалите 80% продължават да са на разположение на фирмата, за да движи бизнеса си.