|
| *** |
- Ти одобряваш ли това, дето Бойко Борисов тъпче момите с хляба и солта, или не го одобряваш? - попита ме прямо човекът.
- Аз, когато добия във входа рейтинг като на Бойко, тогава ще одобрявам и няма да одобрявам - отговорих му още по-прямо. - Обаче явлението е твърде интересно.
- На мен това обществено хранене на първи копки малко нещо неформално ми се струва - каза комшията. - В смисъл - дали си е мил ръцете?
Изтръпнах:
- Е, как да не си ги е мил?! Представяш ли си ти министър-председател, отива на първа копка или да реже лента, а ръцете му - немити?!
Той се опита, но не успя да си представи такова нещо. Аз в това време замезвах, сетне добавих:
- Сигурен съм, че в лимузината му има условия за измиване на ръцете непосредствено преди ламкането. Спре кортежът, пък бодигардът вади леген, друг бодигард полее от пластмасово шише и премиерът си измие ръцете. Следва пешкир и готово.
- А може и мивка да са монтирали в колата? - с надежда предположи комшията.
Отпих обнадеждаващо. Той попита:
- Дали подготвят предварително момите? Току-виж някоя вземе да се глези, да върти глава или, не дай си Боже, да започне да хапе!
- Е, как да не ги подготвят?! Подготвят ги, разбира се! Питат я и я разпитват: "Ти, Пенке, ще лапнеш ли голям залък, или няма да го лапнеш?" А тя отговаря: "Ще го лапна, как няма да го лапна!" И зяпва да покаже колко голям залък може да лапне.
Комшията се престори на осведомен:
- И тогава й взимат мярка от устата и я пращат в София, та да знае Бойко колко голям залък да отчупи!
Срязах го, но деликатно, че чашата ми нещо се поизпразни:
- Комши, отчупването си е чиста импровизация. Сграбчи премиерът хляба, отчупи и тъпче. Даже по места вече гадаят по размера и формата на залците каква ще е реколтата догодина.
Комшията замислено наля, пък се загледа тъжно в киселите краставички:
- Мисля си за господин Борисов, чудя се дали не му омръзва да тъпче уста след уста, всички зейнали пред него, а той един и навсякъде трябва да натъпче!
Замислих се човешки, колкото да замезя, и предположих:
- И той е човек, и на него му омръзва. Направо го виждам как спира лимузината край някаква лента за прерязване, а човекът вътре въздиша: "Пак ли, казва, бухнала погача?" "Пак, господин премиер", отговаря бодигард. Той пак въздиша и пак пита: "А много ли е бухнала, а?" Бодигардът говори в ръкава си, слуша в слушалката вътре в ухото си, пък докладва: "Много е бухнала, господин премиер". "Ех, казва нашият човек, как ми се ще поне веднъж да не е бухнала погача, ами да е содена питка, посипана с бяло брашънце, а отдолу поизгоряла от пещта!"
- А, не - прекъсва ме комшията, - содените питки често са препечени и целите твърда кора!
- Той е каратист, ще я разчупи!
- Ама пък ако момата си счупи някое зъбче на кората? Не, бухнали погачи и нищо друго, тук съм категоричен!
Реших да му отворя очите:
- Понякога погачи, понякога друго - огледах се и продължих. - Една булка от Павликени, хубава, дебела жена, много се ядосвала, че мъжът й не й харесва гозбите, и да вземе да направи така, че на прерязването на някаква лента сложили него да посреща министър-председателя, а пък в ръцете му - тава с мусака. Слиза Бойко, гребва с лъжицата от мусаката, тика в устата на нашия човек и оня дъвче като невидял. Оттогава всичко яде.
- Е на това му викам аз щастлив развой на събитията! - заключи комшията.
Нищо не можех да добавя, освен простичкото "Сипи по още едно". И го добавих.
"Ти, Пенке, ще лапнеш ли голям залък, или няма да го лапнеш?"
