|
| *** |
Е, да, което си е право, право е - през Средните векове в Европа наистина върлувало Голямото нямане. Нямало ни свободни избори, ни телевизия, нямало нито домати по три лева килото, нито пък яхти по три милиона парчето. Даже премиер си нямали хората, който да им закрива болниците, та от нямане какво да правят все си откривали нови и нови. Ето някои позорни факти от средновековния медицински ресор.
Първи почнали да основават болници богатите манастири, църкви и владици. Градската лечебница най-често се помещавала в самия Божи храм (какво светотатство!), непосредствено до олтара. Наред с болните в нея приютявали и хрантутели безплатно какви ли не други паразити - поклонници, скитници, просяци... По-късно - кой знае защо - феодалите и градските богаташи също започнали да строят болница след болница. Набожни ктитори дарявали на лечебниците пари, имоти и привилегии, приходите от които пак се харчели за рахата на споменатите паразити, вместо да се преотстъпят на стратегически инвеститори като Гад Зееви, Прамод Митал, ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН. Военното съсловие също не се превъоръжавало по западните стандарти, та рицарите разбойници трябвало да нападат търговските кервани с едните голи мечове в ръка.
Междувременно през XIV век кметствата постепенно овладели болничните управи. Вместо в покрайнините на града лечебниците вече се строели в самия център. Ръководени успешно от своите бордове, те така препълвали неделегираните си бюджети, че се скъсвали да купуват сгради, ниви, чифлици и прочие мошии, разгръщайки още повече своята комунистическа благотворителност. А това прахосничество забавило толкова много строителството на магистрали, че вековното изоставане трябвало да се наваксва чак при хер Хитлер и г-н Борисов. През 1331 г. болницата в южногерманския град Еслинген, да речем, вече притежавала обширни територии по долината на река Некар. Голяма част от собствеността на градове като Биберах, Меминген, Кауфбайрен, Нордлинген, Аугсбург, Ройтлинген също се състояла от болнични имоти. И ето така, превръщайки се и в проспериращи фирми, лечебниците внасяли своя лъвски пай за Голямото нямане във феодална Европа. Вместо да се изземват в полза на държавните сановници и останалите членове на елита, печалбите неотстъпно се пилеели за здравна помощ, социални плащания за презрения плебс и безлихвени заеми за мързеливите еснафи. Пак болниците трупали запаси от зърно за неплодородните години и съвсем нецелесъобразно спасявали от гладна смърт излишното население, вместо да спекулират с тях на стоковата борса. За това какъв размах достигнали подобни разхищения ни говори и следният пример. През 1325 г. в едно френско гето за прокажени всеки пациент получавал по три комата хляб, баница, манджа с грах, масло и лук дневно. Три пъти седмично давали на болните месо, а в останалите дни - яйца и селда?!
Та тъкмо такива мероприятия довели Стария континент до кошмара на Голямото нямане. В условията на нечуваните дефицити нямало дори екскурзийки за сановническия дребосък до карнавала във Венеция. И дума не можело да става щатните бройки от Министерството на земеделието и аграрната политика да щъкат насам-натам с 1400 служебни карети. Самият монарх да потеглел на поклонение или коронация в Рим с огромната си свита, и той трябвало да плаща разходите от личния си джоб. Накратко казано - накъдето и да се обърнел тогавашният елит, отвсякъде му се зъбело Голямото нямане. И то такова нямане, че си нямали даже финансист като Симчо Дянков. За сметка на това още през XIII век парижани вече си имали и университет, и дори академия с всичките му там феодални старчета в нея.