|
| *** |
Представете си, че комшията Митко ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за дома, а в другата - хризантеми за домакинята. Сядате на масата, започвате моабета, разказвате си остроумни вицове и случки из казармения живот, попържате политическата класа и нейните народни избраници, добавяте за солчица и някоя светска клюкица, тиражирана от медиите... А на другия ден, нищо не подозиращи, отивате на работа и там колегите ви, забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи с Митко сте си говорили на маса. И вие сащисан зяпате в екрана и чувате какво нещо сте изприказвали по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чувате как сте псували министъра на финансите и сте заплашвали прекия си ръководител на строителния обект с импийчмънт. Слушате и не вярвате на очите си. Как е възможно. Кой и как ви е подслушвал. Освен Митко снощи никой друг не е идвал... Значи той... подлецът му с подлец... Вярно, че чете само шпионски романи, но чак дотам да я докара... Къде може да е сложил подслушвателно устройство. Ракията я изпихме, а бутилката я счупихме. В букета... неговата кожа...! Само там. Къде другаде. Само да ми падне.
Вечерта се прибирате вкъщи. Пътьом минавате през кварталния магазин и купувате бутилка сливенска перлова, минавате през цветарски магазин и купувате букет хризантеми и право у комшията Митко. Той ви посреща изненадан, макар че в план Б е очаквал точно така да се развият работите. Но понеже е пекан, веднага налива ракията в две водни чаши, а букета проверява собственоръчно. Нищо. И преполовил чашата си, започва да бръщолеви едни шменти-капели... Не ти е работа. Плюе правителство, плюе политици, плюе си началниците в службата. Цялата горчилка на душата си излива като изригнала лава. Късно вечерта си ляга в брачното ложе, изпълнен с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо неподозиращ, отива на работа и там колегите му, забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи Митко е избръщолевил разпалено по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чува как е псувал министъра на финансите и как е заплашвал преките си ръководители в бригадата с оставка. Гледа и не вярва на ушите си. Как е възможно? Кой и как го е записвал? "Ах, неговата кожа, комшията, мисли си той. Но нали му проверих букета. Беше чист. Значи устройството е било във... вратовръзката. Следващия път ще бъда по-бдителен."
На следващата вечер Митко отново ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за дома, в другата - хризантеми за домакинята. Изхвърляте сливенската перлова, букета и вратовръзката на госта и вадите отлежала сунгурларска ракия. Сядате на масата и започвате моабета. Попържате политическата класа и нейните народни избраници, разтуряте парламента и премахвате опозицията, изкарвате националните предатели на стадиона, въвеждате извънредно положение в страната и изритвате от България американския посланик.
На другия ден, нищо неподозиращ, отивате на работа... И... Забравили сте да проверите Митковото бельо!