Този ден беше тъжен. Погребвахме един колега, много хазартен тип, с подчертан афинитет към риска. Играеше често на руска рулетка, като за по-сигурно си слагаше бронирана жилетка. Но когато опита с автоматичен пистолет, щастието му изневери. Цял час слушахме саундтрака на "Мулен Руж", защото в завещателната си видеокасета казваше, че не обича погребални маршове. Вървях разплакан между пресните гробове и мислех: "Да живееш и да умреш - две удоволствия равни почти." Заедно с него погребаха и целия отдел "Самоубийства", събрал се във фаталната вечер да го гледа и залага. Един от куршумите беше попаднал в склад за боеприпаси в центъра на съседния град. Но да не ви разстройвам.
Разчувствани, отидохме с боса да пийнем в кабинета му в РПУ-то. Свечеряваше се. На бюрото му лежеше романът "Тютюн". Пуснахме си последния албум на U2 и той започна невероятния си разказ:
- По това време бях съвсем млад следовател и въпросите на пенсионното осигуряване бяха чужди на хищно-усърдната ми душевност. По начини, подобни на гореописаните, бях разкрил 3 убийства на съвест с особена нежност, две изсилвания и няколко злостни кражби на дъбови листа от парка...
Накратко: хваща се той на бас със свой състудент от Будапеща, че няма да може да различи София от рая. Невъзможно - с тази мръсотия, купчинки от кучешки преосмислена храна и кални локви на всяка крачка, с воя на озверелите помияри, съпровождащ чистия камбанен звън, литнал към небето. Амбициран, началникът замисля грандиозната операция "град под прикритие". То са гнезда от макарони със сьомга, данъчен рай, къща с двор, детска градина с двор, обучение в САЩ и самолетни билети. Накрая 18 месечни заплати, ако оня се усъмни и каже: все пак е на изток от рая.
На всичко това посяга заместничката му Нина Фрукт, дете великденче, неразбиращо, че става дума за конкретния човек, с който започва абстрактната грижа за човека. А беше тя с оценка Ка.
- С Нина започнахме един комплициран интелектуален пехливанлък. Приех предизвикателството, защото смесването в правилни пропорции на женския парфюм с мъжката пот е свръхзадача, оставаща си винаги свръхнова...
Бях сложил вече шарената хавайска риза, с която разпитвах проститутките - главно дали са ужасени от страхотиите в Кама-Мутра. Размахвах блестящо хромирания пистолет глок, с който ме наградиха за готовността да се гръмна, когато му дойде времето. Боно подхвана "Мед диворасляк". Легнах под масата сред политическите трупове, за да почувствам магията на момента. Началникът грабна мегафона и закрещя отривисто:
Кораб плава по реката,
насочва се към водопада,
с гняв я хвърлих във водата
тъй безработна и тъй млада!
- И представи си, тя доплува до кораба и капитанът лично я извади! Да живее изкуството, пак ще сме заедно, много се радвам, две гениални деца. Карлович, бе къде е бай Байрон?
- Хм, Байрон-съдбата ли? Всеки има своите скелети в гардероба.