Не, не мога да изкажа с думи прости цялата благодарност, която изпитвам към съответната партия и правителството за помощта им във възпитанието на детето ми! Колкото и да му говоря, че трябва да емигрира в цивилизована страна, то зяпа в тавана и посяга към слушалките на айподестата свирка; достатъчно е обаче да му обясня за пенсионната реформа или да му цитирам изказване на министър, за да плонжира сред учебниците по чужди езици. А ние с майка му седим отстрани, гледаме го умилени и чакаме момента, когато ще замине, за да дадем под наем стаята му, та да няма къде да се върне, а ние да четем имейлите му от странство и да остаряваме на родна почва по български - като две подпетени обувки, използвани за чехли.

Ето и днес, прочетох във вестника за новостите в спешната здравна помощ (няма да се лекуват платилите здравните си вноски, за да се ограничи достъпът в лечебните заведения на неплатилите) и пуснах телевизора за подробности, с които да стимулирам детето. Тъкмо започваше любимото ми здравно-патриотично предаване "Телеса български".

- Здравейте, скъпи приятели на болестите! - каза в камерата водещата, псевдосиликонена блондинка с неволно завършено висше. - Нарекох ви "скъпи", защото все по-скъпо излизате на Здравната каса. Решение обаче има! Но първо да ви представя днешния ни гост, вестниколечителя Иван! Здравейте, Иван!

Гостът се облиза, пък каза:

- Добре заварила, моме! Я зейни да ти видя сливиците, че нещо бледа ми се видиш и болнава!

- Не, Иван, сливиците си аз ще покажа на момъка, комуто застеля легло, а пък на вас ще задам въпрос: кажете, каква е тази ваша целебна ръка, та като с магическа пръчка премахвате страданието у хората, при това съвсем евтино?

- И аз понякога това се чудя! То бива целебна ръка, бива, ама като моята никъде я няма! Още повече че аз не лекувам с ръка, ами с вестник!

- Интересно! - реагира тя, показвайки на зрителите профила си. - Моля, формулирайте лечебната си доктрина.

Той се позасмя:

- То, това малко тайна се пада, ама на вас ще кажа! Налагай болника със свит на тръба вестник, налагай, налагай, налагай - докато оздравее! Налагай и здравия, пак с вестник, та и през ум да не му мине да се разболее!

Тя опита да го притисне в ъгъла:

- И все пак - защо с вестник?

- От опит го знам! Опитвал съм и с тояга, и с бастун, и с крак от табуретка - прекалено грубо е! С мокър пешкир пък е нехигиенично! Затова налагам с вестник - хем цери, хем пациентът намразва вестника, а не ръката, що го държи!

- Феноменално! - поглези се тя. - Навярно заради тези успехи страдалци от цялата страна се тълпят при вас, Иван?

Той бе скромен:

- Знам ли ги защо се тълпят? Странно нещо е това българският страдалец! Ти го налагаш с вестник, а той ти благодари и даже му минава болежката. Чудеса, мадам!

Тя впери небесносини контактни лещи в камерата:

- Наистина, приятели, много са тайните, скрити в човека, които тепърва ще разгадаваме!

- Не знам за кой човек говориш, моме, ама я опитай с вестник, всичко ще си каже! - вметна той.

Отидох да стимулирам чуждоезиково детето...