(Телефонен сигнал.)

ФАЛЦЕТ: Ваньо, здрасти. Честит имен ден, да ти е живо и здраво името, за какво се обаждаш?

МЬЕК ВОКАЛ: Лошо ми е, господин министър, повръща ми се...

ФАЛЦЕТ: Съчувствам ти, ама защо на мен се обаждаш? Мога ли да ти помогна?

МЬЕК ВОКАЛ: Толкова ми е лошо, че не можете да си представите. Блааа... Проблемът е в две-три фирми, по които съм казал да се работи без притеснения, блаааа, бла-бла-бла. Гади ми се страшно и току ми се мярка образът на Цецо по шорти.

ФАЛЦЕТ: Ваньо, на кого говориш?

МЬЕК ВОКАЛ: Който трябва, ще ме чуе! Ама червата шси издрайфам. На митниците исках да се работи по нов начин, блааа. Говорим си някви работи, нов морал, етични принципи, блааа.

ТРЕТИ ГЛАС: Господине, много ви моля! Това не е частен разговор, говорите за поколенията! Казаната дума отлита, записаното слово остава... литера скрипта и т.н. Продължавайте.

МЬЕК ВОКАЛ: Мани поколенията, аз искам Премиерът да ме чуе! Защото ми дойде до гърлото, блааа... Ей това вече беше амнистия - сичко върнах.

ФАЛЦЕТ: Ваньо, що не се обадиш направо на Премиера?

МЬЕК ВОКАЛ: Не ми вдига.

ФАЛЦЕТ: Ми на Влади Горанов се обади? И неговият се слуша, нямаш проблеми.

МЬЕК ВОКАЛ: Мерси! Неговият се слуша, ама СРС-то ще го редактира Цецо, блаааа. А от вашия телефон разпечатките и записите отиват направо при Него. Аз искам Премиерът да чуе какво действително съм казал и какво ми е мнението. А не Цецо да Му преразказва някви шменти-капели и после да ми се лензи: "аз, Ванка, всичко съм предал на Премиера, какво и как сте си говорили с тоя и оня"... Това коректно ли е?

(Мълчание.)

МЬЕК ВОКАЛ: Просто тия работи трябва да се урегулират, щото... (не се разбира).

ТРЕТИ ГЛАС: Момент, бихте ли повторили, моля!

МЬЕК ВОКАЛ: Просто тия работи трябва да се урегулират веднъж завинаги, щото като ти умре пръчът, кози много...

ТРЕТИ ГЛАС: Останалото е мълчание.