Не познавам Рори. Но веднага се зачитам, щом ми попадне книга на Рори. И в каквото ще да е от Рори или за него в The National Geographic Adventure Magazine, или в The New Yorker, или в The New York Times, или другаде.

Roderick 'Rory' Stewart е шотландец, роден през 1973 в Хонконг. Бил в Итън, в Оксфорд и Харвард, преди да стане tutor на принц Уилям и на принц Хари.

Ту отговарял за част от окупирания Ирак, ту бил политически съветник. Ту в British Ary, ту в British Foreign Service. Червено и черно като в романа на Стендал Le Rouge et le Noir, където младият Жулиен Сорел ту искал да се накичи с червените еполети и червената финтифлюшка на императорската гвардия, ту искал да облече черното расо и да се издигне в католическата йерархия, омайвайки дукеси и графини като техен духовник и изповедник.

Навремето актьорът Жерар Филип изигра ролята на Жулиен Сорел във филма "Червено и черно". Не знам кой ще играе Рори. Чух, че Brad Pitt's production company откупила авторските права на Рори, за да продуцира приключението на Рори.

С раница на гръб самотният пешеходец Рори пребродил реките и пустините по Пътя на коприната. Дано и вие пропътувате Пътя на коприната, когато Ориент експресът мине през Турция и България и вие ще се качите на скоростния влак в Пекин и ще слезете в Лондон. И понеже нищо няма да видите от влака, ще четете THE PLACES IN BETWEEN, пътеписа на пешеходеца Рори. Той не носел карта, за да не го застрелят като шпионин. Други насмалко не го застреляли, за да го ограбят. Трети го подслонявали, сушели му чорапите и го хранели, понеже гостът е изпратен от Аллах и е свещен.

Рори знаел класическите езици, за да търси следи от похода на Александър. Знаел и други езици, за да търси следи по пътя на Чингиз хан и още езици, понеже на Тимур (Тамерлан) столицата му била в Самарканд, но тимуридите завоювали много земи, завоювали Индия и стигнали до Ганг. То и аз стигнах до Читагонг с Малро, който ме просвещаваше, но аз не го слушах, понеже Андре Малро не с раница като Рори, а с два куфара тръгнал и аз носех куфарите; вярно, на 150 метра, не на 1500 километра. Там също се стреляше, докато Източен Пакистан стана Бангладеш.

Понеже съм преводач и като Рори съм бил при арабите от блатата в Ирак и на Хайберския проход между Пакистан и Афганистан, и по други места, където е бил Рори, казах си: я да преведа пътеписа на Рори THE PLACES IN BETWEEN. Ала се отказах, понеже в него има думи на езици, от които аз хабер си нямам. Рори говори френски, фарси (персийски), дари (разновидност на фарси), латински, гръцки, руски, китайски, сърбохърватски, урду (езика на пущуните в Пакистан и Афганистан) и езика на непалците. По-смели от мен преводачи преведоха книгите на Рори на френски, испански, немски, датски, фламандски, италиански, португалски, японски, латвийски и "босненски".

Пък и някои неща в пътеписа THE PLACES IN BETWEEN не ги разбрах. Афганите, с които той разговарял, наричали съветската интервенция червен империализъм, а US интервенцията черен империализъм. Червено и черно. Защо? Дали защото съветският бил по-военнобрутален, а US империализмът с по-наставнически проповеди за демокрация? Недоумявам. Сигурен съм, че афганистанците, които говорели на Рори за червен и черен империализъм, не са прочели "Червено и черно" на Стендал. Нито есетата на Торо и антиутопиите на Оруел, където също има червен и черен империализъм.

Защо ли Рори не е забелязал, както мен, че в Ирак са демонтирани броячите, които отчитат количествата на изнасяния петрол. Всуе се рових за това в "Уикилийкс". Нито намерих сведението, че Афганистан има минерални ресурси за близо $1 трилион. Според US геолозите полезните изкопаеми в Афганистан са желязо, мед, злато, кобалт, но особено големи били залежите от стратегически важния литий. Според вътрешен доклад на Пентагона (спомена "Ню Йорк таймс") литият можел да направи от окаяно бедния Афганистан нещо като Саудитска Арабия. Югозападно от Кабул е най-голямото неразработено медно находище на света, за което китайците подписаха в Кабул Letter of intent.

Липсата на тези "подробности" в "творчески редактираните" файлове на "Уикилийкс" разобличава Асандж по-силно от феминистките. Те, с техните женски-неумни нападки, станаха straw women.

Сред първите, които прозряха, че мъжкарят-глупак Асандж е а straw man, беше Форсайт. Frederick Forsyth, който написа "Денят на чакала" и беше шпионин от много висока класа. Не като българските милиционерски тикви, които "лустрират агенти", подслушват със СеРеСе-та, разсекретяват "творчески редактирани" досиета.

Няма да кажа какво е straw man (сламен човек); вие знаете, че "стро- мените" са подклас на "йес-мените".

Тям подарявам следната мисъл:

There can be no greater error than to expect or calculate upon real favors from nation to nation.

GEORGE WASHINTON, Farewell Adress, Sept. 17, 1796



PS

- Някой се подписва с ник "Бат Димо". Това не съм аз, когото много форумци наричат Бат Джимо. Моля да знаете, че въпросният "Бат Димо" не съм аз, вашият "Бат Джимо". Моля въпросният "Бат Димо" да си измисли друг ник, за да не ми бъдат приписвани неговите изказвания.

- В новогодишната класация на "24 часа" за обичаните българи съм попаднал на първо място, а Димитър Бербатов на второ. Така се е получило, понеже при буквата "д" по азбучен ред Димитри излиза преди Димитър. Абсолютно никакви претенции нямам да съм в тази класация, и то на първо място, преди Димитър Бербатов.