Днес джипито ми се обади по телефона направо в болницата. Направи ми скандал. Защо, след като ми дал рецепта за Цекобралофит, аз взимам Фитоцекобрал. Казах му, че ми го е предписал доктор Сюнгеров, при който самият той само преди седмица ме изпрати с направление. "Няма да го пиеш тоя боклук! За твоя случай най-добър е Фитоцекобралът", така ми каза. Аз обаче не го пия! Не пия и Цекобралофит. Взимам Бралофитоцек. Няма сега да си развалям отношенията с шефа на отделението, доцент Рачков! Той пък ми заяви, че ако разбере, че взимам друго освен Бралофитоцек, веднага ще престане да ме лекува. Знам много добре, че и трите лекарства са еднакви, но ги произвеждат различни фирми. Всеки от лечителите ми е сключил договор с една от тях и получава процент от продажбите.

Сутринта бях на тренировка. Художествена гимнастика. Трябва да играя съчетание с лента. Яд ме е, че не взех някое упражнение с бухалка. Много съм космат и лентата постоянно се заплита в космалаците ми. Всички, дето сме болни от нашата си болест, трябва да подготвим по едно съчетание. Това е, понеже Здравната каса няма пари да купи някакви там консумативи за синхрофазотрона, на който се облъчваме, и ФиФиТV реши да организира голямо благотворително шоу. Ние ще играем художествена гимнастика, а зрителите ще ни оценяват с есемеси.

Сменили са министъра на здравеопазването и той веднага е направил реформа - вече няма да има клинични пътеки. Сега ще има клинични булеварди.

***

Много ми е притеснено. Жена ми все е нощна смяна и сутрин, като идва при мен, е една весела, една доволна. Сякаш мъжът й не е тежкоболен. Питам я: "Какви са тия синини по врата ти?", а тя вика: "Ми процедури провеждам! Докторите също боледуват!". До края на месеца тя дава трудовата си повинност. Медицинските сестри на болницата са емигрирали в Швеция да гледат шведски баби и сега всеки пациент е длъжен да осигури по една сестра месечно, за да не спре лечебният процес.

Всяка вечер ходя на репетиции. Благотворителното шоу с есемесите, дето трябва да съберат пари за лечението ни, продължава. Ще трябва да изпея арията на звънчетата от Делиб.

Пак са сменили министъра на здравеопазването. Клиничните булеварди вече ще се наричат медикомагистрали.

***

Днес дойде старшата сестра. Трябва да избера екип, който да ме оперира. Като ми каза по колко ще струва, ушите ми писнаха. Щото миналата седмица трябваше да дам 500 лева за вътрешноболничния фонд "Бедстващи санитари", по-миналата събраха по 80 лева за ремонт на протеклия покрив, а вчера ме посетиха от счетоводството и ми връчиха сметката за престоя досега - 237 лева. Попитах старшата мога ли да не избирам екип. Тя каза, че мога. "А кой тогава ще ме оперира?", попитах я. "Портиерът на болницата бай Дончо, - обясни ми тя. - В екипа му са още водопроводчикът ни Ицо и кака Сийка от кухнята"...

Жена ми е продължила повинността си с още един месец. Било, щото иска да даде всичко от себе си за моето здраве. Имаме нов министър на здравеопазването. Отчита се, че медикомагистралите са грешка. Връщат се отново към клиничните пътеки. Сега тренирам вдигане на тежести, щото шоуто с есемесите продължава и аз трябва да изтласкам половин тон, ега съберем пари за синхрофазотрона.

***

Бай Дончо и екипът му ме оперираха и умрях. В Рая е идеално - една тиха музика, една светлина, една питателна храна... И всичко безплатно. Обаче пак неразбории. Оказа се, че Здравната каса не е превела навреме горе някакви документи по осигуровката ми. Върнаха ме обратно и оживях на операционната маса. Сега ще се наложи да ходя от гише на гише и от служба на служа да оправям бъркотията.

Писна ми от това наше здравеопазване. До гуша ми дойде!