В разгара на скандала с изтеклите подслушани разговори на шефа на митниците Ваньо Танов, който разтресе държавата, от Софийската градска прокуратура (СГП) обявиха, че за година поисканите специални разузнавателни средства са се увеличили с 52%. През 2010 г. само тази прокуратура, която е най-голямата в страната, е поискала от съда 2214 пъти използване на СРС, което прави по 6-7 дневно. Година по-рано исканията са били 1459, обяви градският прокурор Николай Кокинов.



Право да искат използване на специални разузнавателни средства имат МВР, ДАНС, Военна информация и Военна полиция, Националната разузнавателна служба. За използването им наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда.

"От една страна, увеличението е притеснително, тъй като се разчита основно на този вид доказателства, но от друга, като цяло има повече дела, затова е логично да се искат и повече СРС-та", коментира Кокинов. Той свърза ръста на СРС-тата и с активността на МВР в последната година.

Въпреки големия скок в исканията на спецразузнавателни средства обаче няма промяна в дела на тези, които влизат в съда като веществени доказателства. През 2009 г. те са били 311 (21.3%), а м.г. - 507, което прави 22%.

Съдът отказва разрешение за подслушване, следене или друго СРС в около 1% от случаите. Кокинов не обвърза това със слаб съдебен контрол, а с прецизността на прокурорските искания. Преди дни правосъдният министър Маргарита Попова, която бе висш прокурор, преди да влезе в правителството, обясни, че съдебният контрол често е формален, а отказите - рядкост. Съдии признават, че няма как да контролират например дали някой телефонен номер, за който се иска подслушване, наистина е на дадено лице.

Според последните промени в НПК обвиненията и присъдите могат да се базират само на комбинация от СРС и показания на свидетел с тайна самоличност.

По закон до месец след прекратяване на прилагането на СРС органът, който ги е поискал, предава доклад на съдията, разрешил използването. В него трябва да има данни за вида, началото и края на прилагането, изготвени ли са веществени доказателства и унищожена ли е събраната чрез него информация.

Отделно от СРС-тата на ден само в най-големия районен съд в страната - Софийския, постъпват по около 30 искания за достъп до трафични данни - телефонните разпечатки и интернет трафика. В повечето от тях обаче не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки и това многократно увеличава броя на хората, чиито контакти се следят. В над 1/4 от случаите съдиите отказват достъп.

Шефовете на шестте главни дирекции в МВР могат да изискват от мобилните и интернет операторите разпечатки за по-малко от предвидените в ЗЕС 72 часа. Спешните разпечатки също минават за разрешение в съда, но впоследствие. Законът задължава службите да унищожават всички телефонни и трафични разпечатки в срок от 6 месеца, ако те не са довели до образуване на дело.

Преди два месеца при изработването на държавния бюджет опозицията обвини управляващите, че дават 100 млн. лв. за подслушване, а парите за култура са значително по-малко. Премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов контрираха, че за използване на СРС отиват 20-25 млн. лв. годишно. Бившият секретар на МВР Николай Радулов обаче обясни пред БНТ онзи ден, че 25 млн. лв. отиват само за техническото обезпечаване на СРС-тата, сумата набъбвала, като се сложат заплатите на хората, които се занимават с това. Единствената официална сума за СРС бе дадена преди 2 г. от парламентарна комисия - 100 млн. лв. за две години.