|
| *** |
Обаче положението е такова не само у нас. По широкия свят картината е абсолютно идентична. Нещата също така не вървят. Направо трагедия. А който не вижда респективната трагедия, да види по-горе!
Приемат в Парламента, примерно, много добър закон. Закон, примерно, за забрана на нецензурните словосъчетания в политическите дискусии. Хайде, "говедо свиленградско", "тепегьоз гьонсуратлийски" и "педераст хомосексуален" не можеш да ги спреш да се наричат, но поне да не си викат "грухтящи свине" (Волен Сидеров, преди и той да загрухти), "лайна в целофан" (Бойко Борисов, преди да стане поредното "лайно в целофан") и пр.
Законът, дето казахме, добър, ама ефектът от него никакъв. Или както би се изразил оня с високия наратив и заедностите от фирми - файда йок. Щото няма кой да го спазва. А един закон не го ли спазват, не ми го хвали!
Мога да приведа още много илюстрации. Правилникът за движение по пътищата да е оказал влияние върху неправилното движение на джигити убийци и самоубийци по въпросните пътища, а? Няма такива работи. На хартия, значи, всичко е очень окей (какъвто международен термин измислиха участващите в съвместен полет американски астронавти и руски космонавти), в суровата реалност нещата са винаги недоопечени.
Замислих се върху изнесените дотук факти. Пък и моментът подходящ. Краят на една календарна година и началото на друга календарна година мотивират не само конкретните политически и икономически равносметки, не само идейните реверанси, потребителските дисонанси и бюджетните баланси; те са благоприятно условие за задълбочени иновационни разсъждения относно еволюционния смисъл на безсмислената еволюция.
А това са, трябва да признаем, различни неща. Щото едно е, нали, да иронизираш фискалния пубертет на финансовия министър Дянков, съвсем друго е да анализираш бартерния поминък на Австралопитекус Робустус в плейстоценова Кения; едно е в края на краищата да критикуваш унищожително безкритичните унищожения на премиера Борисов, съвсем друго е да разсъждаваш задълбочено върху обществената ангажираност на долночетвъртичния Синантроп в района на горнотретичния Гуанчжоу.
И друг път съм споделял с четящите интелектуалци своята Теория за перманентното възникване на човека, наричана още Теория за персоналните ограничения в процеса на безграничното очовечаване.
Според въпросната теория възникването на човека не е еднократен акт, осъществен някъде в далечното минало - антропогенезата пробляснала преди четири-пет милиона години в етиопската долина Хадар и край! Не! С раждането си всеки човеконаподобяващ екземпляр започва да възниква, да се превръща (или да не се превръща) в човек.
Човекът не се ражда готов, завършен, опакован в цветна хартия, с етикет, финтифлюшки и фактура за цената. Той непрекъснато става. Резултатът от процеса е различен, строго индивидуален и зависи от множество фактори.
В края на краищата всеки от нас може да забележи в пъстрото си всекидневно обкръжение човеци, които очевидно са възникнали, индивиди, даващи сериозна надежда за скорошно възникване, и двукраки екземпляри (наричани от мен псевдоантропуси), които явно са загубили всякакъв шанс за скорошно или не съвсем скорошно възникване.
Огромният проблем на човешката цивилизация е в едновременното съществуване на три вида двуноги: готови сапиенси, човешки полуфабрикати и псевдоантропуси. И главно - в авангардната духовна роля и завоюваните властови позиции на псевдоантропусите.
Огромен, защото, за разлика от много други проблеми, е нерешим.
