|
| *** |
Той застана пред мен, вежливо попита може ли да ползва пейката, казах разсеяно "да", той седна, сложи крак върху крак. И тогава го познах - това беше главният прокурор на републиката.
- Добър ден - казах вежливо, - какво ви води насам?
Той се усмихна меко.
- Аз всеки ден правя такива едни разходки. Искам да видя и да чуя гласа на народа. Съвсем друго е, като излезеш от кабинета и се потопиш в деня на обикновения човек.
Това ми беше напълно непознато и чуждо. Така му го и казах.
- Аз кабинет нямам и по тази причина по цял ден съм потопен сред народа и слушам глупостите му.
Главният прокурор се засмя.
- Хубаво. И какво толкова се говори сред хората?
- Всичко - казах му. - Няма забранени теми. Всеки дрънка за всичко.
- Правилно е да няма забранени теми и страх. Много правилно. А как според вас живеят хората?
- Добре - бодро отговорих. - Народът си живее добре. Ако стане по-добре, направо ще е опасно за здравето му.
Главният се засмя на плоската ми шега.
- Някакви оплаквания да има народът?
- Разбира се. От всичко. Вие не знаете ли?
Прокурорът се замисли.
- Знаем, но нямаме доказателства. И какво по-точно се оплаква?
- Нищо не му харесва. Сутрин е с главоболие, на обяд е уморен, а вечер - гладен и жаден. Няма угодия.
- Забелязал съм - рече прокурорът. - А оплаквания от властта да имат? Или от реда и законите у нас, чули ли сте?
- Никой не се оплаква от властта, да не е луд човек! Какво ново по върховете на правораздаването? - полюбопитствах.
- Нямам представа. Ето, често излизам сред хората - да ги видя, да ги чуя. Да не би нещо аз да съм се объркал. И всички ми казват - браво, на прав път сте, продължавайте така! Значи нямаме грешка и народът не може да се оплаче от нас!
Реших да му се изрепча - друг път едва ли щях да седя в градинката с главния прокурор и да си дрънкаме глупости.
- Изобщо не сте на прав път! Само глупости говорите по телевизора, както сте я подкарали, накрая ще започнете сами да се арестувате. Куцо и сакото е пропищяло от вас! На черното казвате бяло, на бялото - сиво! Добре, че сами си се хвалите - никой добра дума няма да каже за вас, от мен да го знаете! Никой не е на страната на народа! Ни полиция, ни прокуратура, ни господ! Не чакайте добра дума от народа!
Прокурорът помълча известно време. После тихо попита:
- И други ли мислят като вас?
- Представа нямам! Аз така го мисля, така ви го казвам!
Главният прокурор стана от пейката и ми подаде ръка:
- Предлагам ви пак да се видим другата седмица. Интересно е човек да разговаря с вас. Това са важни неща!
Така рече и си тръгна. Градинката мигом опустя. Изчезнаха и усмихнатите хора, и майките с малките деца, и щастливите пенсионери.
Останахме аз, клошарят, който спеше до шадравана, и самият шадраван. Клошарят се заливаше от смях:
- И ти ли имаше среща с главния прокурор? Каза ли му какво мислиш?
- Да. Честно и почтено.
- А той ти предложи пак да се видите. Често обикаля улиците, седне някъде сам като кукувица, а после си тръгне.
Запалих цигара и попитах:
- Само едно не разбрах - къде отидоха всичките тези хора? Докато главният прокурор беше тука - не можеш да се разминеш от хора, а сега - само аз, ти и шадраванът.
Клошарят се изсмя от сърце.
- Какъв народ, бе! Къде видя народ? Кой има нужда от народ! Аз, ти и шадраванът сме народът. Останалото беше полиция, преоблечена като народ! Осигуряват му на прокурора правилна информационна среда, да не се обърка човекът. Като видиш народът да седи на пейка в парка до прокурора - ела ми се обади!
- Но аз седях до него и си говорихме!
- Голям праз! - рече клошарят. - Веднъж на половин година му пускат да си говори с балъци като тебе. Запомни го - един на половин година!
Запомних го - къде ще ходя.
