Правителството не се е отказало от въвеждането на нова задължителна осигуровка, с която да се гарантират дълготрайни грижи на болни възрастни хора. Това става ясно от плана за действие за равнопоставеност между половете за 2011 г., приет от кабинета. Идеята беше сред предложенията на Консултативния съвет за пенсионната реформа, но не намери място сред промените в Кодекса за социално осигуряване от края на 2010 г., с които започна пенсионната реформа.

Увеличаването на осигурителната тежест засега се отлага не само заради икономическата криза и обещанията на правителството да не вдига данъците, но и защото концепцията за покриването на риска "изпадане в недееспособност" още не е съвсем избистрена. До 31 май социалният министър Тотю Младенов трябва да създаде междуведомствена група, която да обсъди механизъм за създаване на фонд "Дългосрочна грижа" за болни възрастни.

"Тази мярка трябва да бъде съпътстваща част от пенсионната реформа, тъй като заради застаряването на населението рискът възрастните да изпаднат в недееспособност става все по-висок", смята експертът на НОИ Зоя Славова, която от години проучва световния опит в грижите за възрастните. Тя признава, че бизнесът винаги ще е против идеята заради увеличението на осигурителната тежест.

Първоначално се обсъждаше вноската "Достойни старини" да бъде около 1%. Експертите обаче смятат, че би могла да бъде и по-малка. Предвижда се с пари от новосъздадения фонд да се осигуряват дългосрочни палиативни грижи за възрастните хора, а закрити медицински заведения да се превърнат в хосписи. Фондът ще покрива и грижи за възрастните в институции или в дома им.

Председателят на БСК Божидар Данев беше категоричен, че бизнесът няма да промени позицията си, която е срещу създаването на фонд за грижа за възрастните към общественото осигуряване. "В Консултативния съвет се обединихме, че всички социални плащания трябва да се извадят от НОИ и да се поемат от държавата. Това е вид социално плащане, няма логика да се покрива от осигурителна вноска, защото не е работа на работодателя да го осигурява. Бизнесът плаща достатъчно данъци на бюджета, за да си поеме тези задължения", смята Данев. Според Зоя Славова обаче експертите са се обединили около идеята, че дълготрайната грижа за възрастните може да бъде гарантирана само от общественото осигуряване, защото иначе е зависима от финансовото състояние на държавата, на общините или на неправителствените организации и се прекъсва, щом се изчерпят финансите.

ОПИТ

Дългосрочните грижи за недееспособни възрастни хора в Германия, Швеция и Ирландия минават през задължителното социално осигуряване. В Холандия за целта е създаден специален държавен фонд за покриване на риска. Във Франция грижите за болните възрастни също се покриват от бюджета, който плаща от специален фонд "Лична добавка за независим живот". Финансирането във Великобритания на помощта за възрастните в нужда е смесено - от бюджета, общините и доплащане. В Австрия се получава лична инвалидна пенсия за целта, а в Люксембург има застраховка за изпадане в недееспособност.