Бившият говорител на "Уикилийкс" създава нов конкурентен сайт, който ще позволи на източниците на информация да осъществяват по-голям контрол върху тайните, които разпространяват, съобщи в. "Вашингтон пост". Според германеца Даниел Домшайт-Берг, който е бил вторият човек в "Уикилийкс" след Джулиан Асандж, новият сайт ще дава възможност на източници да решават на кого ще предоставят документите. "Ние сме само механизмът за приемане на документите от източници. Тези източници сами ще решават на кого искат да ги предоставят", обясни Домшайт-Берг основната разлика между "Уикилийкс" и "Оупънлийкс", както ще се нарича новият сайт. Той обяви намерението си в кулоарите на Световния икономически форум. Новият сайт ще събира всякакви поверителни документи, но те няма да бъдат публикувани директно. Медиите и организациите ще могат да ги ползват чрез "Оупън лийкс". Дамшайт-Берг обяви също, че иска и обикновени хора анонимно да изпращат информации. Той посочва, че ще набира средства от дарения и от германска фондация, а данните за спонсорите ще бъдат огласени. Сайтът е в процес на създаване, но германецът се надява до края на година да заработи.
Междувременно норвежкият в. "Афтенпостен" също е в конфликт с "Уикилийкс", макар да му е медиен партньор и да е един от 5-те големи вестника с изключителни права да публикува информациите му. Вестникът разпространява дипломатическите тайни на сайта по свой избор и темпо - независимо от споразумението с Асандж. Само трима души от редакцията знаят как вестникът е получил документите, смятани за ексклузивно притежание на "Уикилийкс". "Това ни струваше доста работа", казва редакторът Оле Ерик Алмилд. "Нека да приемем, че не сме ги получили по мейла чрез случайна електронна поща. Но не сме плащали за това, нямаше никакви поставени условия и може да публикуваме точно каквото пожелаем, следвайки редовните ни стриктни редакторски критерии", допълва той. "По наша информация Асандж не е очарован, че ние, също... разполагаме с 251 287 дипломатически телеграми от източник", написа главният редактор Хилде Хаугсгерд на 4 януари 2011 г.











