30 Януари 2011 20:33

Ми нали са го бутнали! Толкова ревахте да се бутне и данъци плащахте даже! А сега пък и да е чисто... Ууууууу, червени прашки такива ......

30 Януари 2011 21:17

Проста работа! Разчистването за сметка на собственика!...

30 Януари 2011 23:59

Да остане като паметник на прехода.

31 Януари 2011 07:53

Па прав е Динаин, каков по добър символ на прехода от това чудо на снимката? Разруха и безхаберност!

31 Януари 2011 08:17

Може ли някой да обясни с какво тая дупка създава опастност от екологична катастрофа? Че е грозно, срамно и опасно за хората спор няма, ама да доведе до екологична катастрофа?
Доколкото разбрах са бутнали незконно построен хотел, а не хвостохранилище за цианиди или петролно депо...

31 Януари 2011 09:12

Оракле, просто са използвали старо клише от тези за мексиканския залив. Едно време кандидат-студентите завършваха темата за Кирил и Методи със смъртта на първия в Рим и извод - "а Сергей Антонов е невинен и това ще се установи пред цял свят..." а тук мисля, че са пропуснали и второто клише - за влиянието на тези руини върху глобалното затопляне и да не пропусна - на "международното положение".

31 Януари 2011 10:29

Опасността от екологична катастрофа е създадена с построяването, а не с разрушаването на тази мутропостройка (както и на много други като нея)

31 Януари 2011 10:34

Ей сега ще видите на това място какво ще се извиси.
Вече "законно", защото е на наш човек.

31 Януари 2011 10:48

Ама ти знаеш ли кой е човека ?

31 Януари 2011 17:10

Всичката ни работа е такава.

31 Януари 2011 18:36

Герберите биха желали цяла Варна да изглежда така, докато не се вразуми да си избере герберско ръководство

31 Януари 2011 18:37

Но споко - за няколко години морето ще стопи желязото, а бетона, керемидите и стъклото ще оглади на "пебълс".

02 Февруари 2011 23:46

Прав е Оракъла! Има опасност от замърсяване на целия Варненски залив, Босфора, Червено море, Дранданелите...

03 Февруари 2011 05:57

И когато морето в гърдите ми прашни запя,
и големият вятър подпали сърцето ми тъмно,
и вълната стогласа устата ми празна заля -
спрях да меся калта и се хвърлих в соления тътен.

И в мъглата поех - с вкаменени от труд колене,
с вълноломи премазан и котви тризъби закотвен.
Само восък си взех - да не слушам след мене поне
как реве като сляпо добиче сирената корабна.

Седем дена водата ме би и помита назад,
седем нощи морето ме влачи и мля като бивол
и тогава разбрах колко къс е човешкият глад,
как мирише на риба и смърт свободата горчива.