Излезе от печат книгата "През сито и решето". Четвърти том от събраните съчинения на Николай Хайтов.

Събрахме се в една кръчма, сложихме новоизлязлото томче на масата, задната му корица да гледа към нас, че да виждаме усмихнатия лик на Николай Хайтов, и отпразнувахме петимата:

1 - Иван Гранитски, който ни беше поканил; неговата заслуга е, че издава многотомната поредица на Хайтов;

2 - Соня Демирева; нейната заслуга е, че дава на Иван Гранитски банкова подкрепа и съвети, даже го посъветва да се ожени за Мариана, а не за някое от другите Иванови гаджета;

3 - Самата Мариана;

4 - Жени Божилова, която 44 години беше жена на Хайтов; нейната заслуга е, че тя изрови от архива на Николай неговите спомени, написани през тези 44 години, и ги събра в книгата "През сито и решето";

5 - Аз, без заслуга за книгата "През сито и решето".

Щях да кажа, че тази книга е автобиография, но по ми харесва българската дума животопис.

В книгата "През сито и решето" Николай Хайтов говори в първо лице единствено число. Аз.

"Аз минах с отличие конкурсния изпит в Асеновградската гимназия, но баща ми нямаше 500 лева за таксата и ме цаниха за чираче в една бакалница в Пловдив. Аз слязох от село Яврово в Пловдив и там си смених продънените цървулки с гумени цървули "Бакиш" 44 номер."

В другите неща, които Николай написа, той не говори за себе си, а за други хора - за Матей Миткалото, за Левски, за капитан Петко войвода. Също в "Диви разкази", "Козият рог", "Мъжки времена" и пр., и пр.

Аз няма да преразкажа какво станало след гумените цървули "Бакиш", понеже аз нямам право да преразказвам историите и патилата на Хайтов.

Само ще кажа, че когато Жени и аз превеждахме и редактирахме и не намирахме съответната българска дума, питахме Николай и той се вживяваше в нашата работа и ни помагаше. Когато Жени, повлияна от английския език, настоя да преведем една английска дума като "самохвалко", а аз под влиянието на френския настоях да я преведем като "фанфарон", Николай ни подсети за българската дума "хвалипръцко", която - аз мисля - най-приляга на сегашния български премиер Бойко Борисов, за когото тогава не бяхме чували.

Я се опитайте да преведете "хвалипръцко". Ще се провалите като мен, когато исках да преведа на английски "Хараламбене му е майката" от пиесата на Радичков. А аз си въобразявах, че всичко е преводимо, след като преведох шопското "Я колко моам да не работим, они никигиш не моат толко да ми нe платят" като "No underpayment will ever match my underperformance". Когато го казах на Жени и Николай, те двамата се смяха.

После се смяхме тримата пред камината, понеже над камината у тях имаше телевизор и от телевизора казаха "журналистическата гилдия", и аз, тъкмо да питам Хайтов "задруга" ли е българската дума за гилдия, Хайтов пак се разсмя, понеже от телевизора един идиот каза идиотската дума "наратив".

Камината и телевизорът са си пак там, но Хайтов вече го няма и аз не мога да го питам "задруга" ли е българската дума за гилдия. Той умря на 82 години през 2002, както му бил предрекъл един дъновист. Това е написано в томчето "През сито и решето". В своя наратив "През сито и решето" Хайтов разказва как тръгнал от Яврово за Пловдив, където го водел чичо му Гатю да го цани за чираче. Разстоянието е двайсетина километра. Към село Куклен, което е на отсрещния бряг на река Чая срещу Крумовското летище и моето село Катуница, слънцето огряло и на Николай му се сторило, че по жиците лазят гъсеници в обратна посока на неговия вървеж. "Понеже - продължава той - аз телефонни жици не бях виждал и за първи път отивах в град."

Аз мисля, че разказите са просто информация, обобщена чрез изящната словесност.

Винаги казвай "аз мисля, че" или "на мен ми струва, че" - учеше ме едно време Ерик Борн, коментаторът на "Крисчън сайънс монитър". Като кажеш "аз", това е скромност. Признаваш си, че едно нещо може да не е така, но ти си го видял така и казваш каквото си видял. Твоята преживелица. Само свидетелско "аз". Всичко друго е сдъвкана информация, която са ти поднесли официални Пи-Ар-аджии, пропагандисти, рекламаджии, платени правителствени и ведомствени говорители.

Тези дни вестник "Сега" препечата текст на Джон Пилджър, който казва същото във вестник "Гардиан". Навремето Пилджър направи филм за Уилфред Бърчет в Хирошима, понеже след падането на бомбата Уилфред пръв можа да каже "аз" отидох в Хирошима и "аз" видях атомния пожар. И това не беше хвълипръцковщина. После на Уилфред му хрумна той и аз да се срещнем с Пилджър във Виена, но това е друга история.



P.S. Докато ние петимата сме празнували в кръчмата, на галавечер в "Радисън-София" професори и академици като Андрей Пантев, Антон Дончев и Георги Марков славословели новоотпечатания сборник с речи на сегашния президент Г. Първанов.