Агент Ото-Рино Ларингологов събираше информация със слушане и нюхане, а ларинксът му беше най-силното оръжие - произвеждаше свръхестествени комбинации от звуци, които можеха да разстроят и най-стабилната психика.
Единственият му проблем беше прикритието, тъй като имаше уши на индийски слон и нос на Пинокио.
Никой не го беше наричал Дълбокото гърло, но и по тоя показател беше всепризнат капацитет; поемаше и преглъщаше всичко - информация, имоти, собствената си интелигентност. Последното малко хора биха преглътнали.
***
Агент Ото беше слушател. Това му беше най-тежката фиксация. Слушалките не слизаха от големите му уши и той постоянно се концентрираше, което личеше по специфичния му поглед, фиксиран в десятката на реален или въображаем събеседник.
Враговете и шматките постоянно се опитваха да го разконцентрират.
- Ще поемете ли отговорност? - питаха го час по час.
- Че за кое не съм поел отговорност? - ядосваше се Ларингологов. - За децата ми ли, за имотното ми състояние ли? Защо ми задавате въпроси, които не кореспондират с едно отговорно поведение? А в момента съм се концентрирал в раждането на третата ми дъщеря.
***
Агент Ото пак внимаваше в слушалките си и дестилираше информация. Беше концентриран като четворен дестилат, но пак се явиха някакви да разводняват обстановката:
- Ако Първият ви поиска оставката, ще му я връчите ли тържествено?
- Вижте какво - каза Ларингологов, - не обичам контрабандни въпроси с нисък обществен градус. Такова нещо като оставка с Първия не е обсъждано. А всичко е въпрос на говорене, на дебати и на обсъждане. Аз не се крия зад широкия гръб на Първия, напротив - слушам го. А сега съм се концентрирал в простотиите на Ваньо Бирата, които се простират от Враца до Терминал 2.
***
- Чувствате ли се пътник? - попитаха Ларингологов.
- Може да се каже - отговори той. - Единственото, за което мисля, е да продължа начертания път. Да не се поддавам на абсолютно никакви провокации от страна на хора, които имат някакви зависимости, които задават някакви въпроси в публичното пространство и се търсят абсурдни обяснения. Концентриран съм само в преките си служебни задължения и ще ви кажа като бивш спортист, че когато плуваш по реката на живота, се препоръчва да плуваш бруст - помага да се отстранят изпражненията по пътя ти.
***
- Прав ли е проф. Дьо ла Фонтен, като казва, че ако Първият не махне агент Ото, последният ще махне Първия? - разбутаха отново агента със слушалките.
- Ама аз наистина ще взема да проведа една акция "Разредителите" - ядоса се Ларингологов. - Обясних ви, че ме разконцентрирате по един недопустим, неприемлив и неправилен начин. Колко още тавтологии да ви натъртя в едно изречение, че да ме разберете? Единственият непростим грях е този, който сам не можеш да си простиш. Аз съм си простил всичко, не съжалявам за нищо, което съм направил сега и занапред, а в момента съм концентриран в концентрацията си.
|
|