|
| *** |
- За преброяването сме - казаха.
Обаче не на мен тия! Така им казах:
- Не на мен тия! На мен са ми плакали по телефона несъществуващи внуци, блъснали детска градина с ТИР, та вие ли!
Те хич не се сконфузиха.
- Разбираме скепсиса ви - каза този с меката шапка. - Обаче ние наистина сме за преброяването.
- Което още не е стартирало! - резнах ги садистично.
- Да, а електронното още не е приключило... - той погледна часовника си. - До дедлайна остават няколко часа, тъй че във ваш интерес е да не губим време.
Обърках се. На тях това явно им бе познато.
- Спокойно, мой човек! - каза скиорският. - За нула време ще те преброим!
Май почнах да загрявам.
- Вие ще ме преброите... електронно? Ама нали това става по компютъра?!
Те се усмихнаха:
- Ето, че намерихме общ език!
- Я най-добре да не стоим на прага, че топлото излиза!
Влязохме в хола. Седнахме, загледах ги.
Меката шапка каза:
- Наистина, електронното преброяване става посредством компютър и чрез глобалната мрежа. Вие обаче имате ли компютър?
- Не - признах, - като малък ме е удрял ток от такива неща, та...
- Значи, мой човек, и Интернет нямаш? - някак обидно каза другият.
По-интелигентният меко го спря:
- То е ясно... - погледна ме. - За такива като вас Националният статистически институт оторизира такива като нас!
Двамата отрепетирано свалиха якетата си и се оказа, че отдолу са със сребристи гащеризони, нещо като групата "Иръпшън" от края на седемдесетте години.
- Всеки желаещ може да бъде преброен електронно, дори и да няма съответната техническа възможност у дома си! Благодарение на нас!
- Вие какви сте - попитах, - ходещи компютри ли?
Те се усмихнаха снизходително:
- Е, чак пък ходещи компютри!
- Прекаляваш с четенето на книжки, мой човек!
- Ние сме назначени на щат като е-преброители. Това е е-преброител е-Иванов, а моя милост е главен е-преброител е-доцент е-Петров.
- Е-е... - започнах и завърших. - Питайте тогава.
- Имате ли нещо за ядене? - попита онзи със скиорската шапка.
Другият го изгледа зверски:
- Е-колега!
Двамата седнаха и е-доцентът започна да ме разпитва за жилището и за членовете на семейството. Другият очевидно се стараеше да запомня казаното от мен, даже тайно си драскаше по нещо на дланта.
По едно време ми дожаля:
- Да ви скъсам лист от тетрадката на детето, че може и да не запомните всичко?
- Ще запомня! - опъна се той.
- Ще запомни - каза е-шефът. - Той затова е назначен, за памет. Аз, като по-главен, съм интерфейсът.
- Аз обаче взех по-хубавата сестра!
- Да не сте баджанаци? - попитах.
- Сега питаме ние вас - измъкна се е-Петров.
Продължи да ме разпитва. Казах си всичко както си е. Накрая той погледна е-колегата си:
- Запомни ли всичко?
Онзи изглеждаше като човек, който се мъчи да запомни сонетите на Шекспир, прочетени от първолак в превод на китайски.
- А?
- Запомних, бе! - изръмжа паметта. (И май всичко се разбърка.) - Апартаментът ви е с две стаи, а площта на тоалетната на двора е три квадратни метра?
- Не, - поправих го, - стаите са три, квадратите са два и тоалетната е тук.
Е-доцентът поклати укорително глава. Май щеше да има после разбор!
- И хладилникът е сателитен! - добави той.
Другият запомни чинно, а аз не посмях да възразя...
