В еврейската митология има грозен демон Азазел и красива демонка Лилит. В християнската има демони опасни, но безсилни пред Иисус. В исляма джиновете са от огън, ангелите са от светлина.
Види се, има и демон, специализирал се да пакости на преводачите, та Бекет собственоръчно превел от френски на английски пиесата си "В очакване на Годо". Пък Волтер написал епиграма: "Знаете ли защо Йеремия толкова много плакал? Защото, бидейки пророк, провидял, че един ден ще бъде преведен."
Savez-vous pourquoi Jeremie
A tant pleure pendant sa vie?
C'est qu'en prophete il prevoyait
Qu'en jour Le Franc le traduirait
В US Bible Belt и старозаветния пророк Джеръми го знаят, и Новия завет цитират. Аз не смея да цитирам Библията, понеже нейните преводи са над две хиляди и се различават. На заглавната страница на един от българските преводи пише: "Вярно и точно преведено от оригинала".
Няма оригинал. През първите четири столетия на християнството едни текстове били изваждани от Новия завет и унищожавани, други - прибавяни; трети - отначало изваждани и скривани като апокрифи, после връщани в "Книгата". След стотици такива преработки останали три основни варианта:
1. Източен, от гръцките ръкописи; 2. Западен, от латинските; 3. Неутрален, включващ и двата най-стари оцелели ръкописа - Codex Vaticanus, който е в библиотеката на Ватикана, и Codex Sinaiticus, който е открит в планината Синай и е в Британския музей в Лондон.
Някой вписвал в полето на страницата обяснителна бележка, следващият преписвач я вкарвал в текста. Някой повторил с мастило всички букви в Codex Vaticanus с изключение на онези, които сметнал за сбъркани, и на някои места първоначалните букви личат и не се връзват с останалата част от текста, повторена с тъмнокафяво мастило.
Затова Новият и Вехтият завет днес са в над две хиляди варианта. Десетте Божи заповеди се срещат на две места в Стария завет (Изход 20:1-17 и Второзаконие 5:6-21). Повечето от православните, протестантските и англиканските варианти са според еврейския текст. Първата заповед е въведение (Аз съм Господ, Бог твой... ), а втората заповед е да не идолопоклонстваш. Римокатолиците и лутераните сливат в едно първата и втората заповед, а последната заповед разделят на две - едната ти казва да не пожелаваш жената на ближния, сиреч на съседа си; другата - да не пожелаваш собствеността му. Католиците и лутераните възприели редакцията на свети Августин; ние източноправославните - не.
Няма заповед "Не лъжи!". Заповедта е да не лъжесвидетелстваш, но не въобще, а против съседа си.
И в "Изход", и във "Второзаконие" третата заповед (тя е втора според римокатолиците и лутераните) е: "Не си прави кумир... и да не му се кланяш..., защото аз съм Бог ревнив... въздавам беззаконието на бащите върху чадата им до третото и четвъртото поколение, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които спазват моите заповеди!"
Теолози сочат библейски пасажи, които не могат да са верни, понеже противоречат на християнския дух. Във Втора книга на царете (обикновено наричана Четвърта книга на царете, глава Втора: 23-25) се разказва как банда деца се присмивали на пророк Елисей, че е плешив. Пророкът проклел децата "в името Божие", от гората изскочили две мечки и разкъсали 42 деца!
В Библията има всичко. Включително и глупости. Тъй като Божието слово не може да е глупост, значи Библията не е слово Божие, а слово човешко.
В това отношение Коранът е по-неуязвим. Признава се само текстът на арабски, а не преводите, които съм чел, за да се уверя, че Коранът е военен прочит на Библията. Пробив в догмата да не се превежда май е имало в Родопите след Балканските войни. Един от аргатите на баща ми беше буден млад мъж от селце край Смолян. Той се бе преименувал от Хасан на Асен. Не искаше да го наричат помак, а българо-мохамеданин. Той беше "родинец". От вярата си не се отказваше, но да му я проповядват на неговия роден български. Най-видният родинец в Родопите се бил преименувал на Бойчо Огнянов. Аз слушах по радиото къде се водят сраженията на Източния фронт, казвах на Асен и той в своята аргатска стаичка с бумтящото кюмбе преместваше все по на Запад едни карфички с червени главички, които беше набол по голямата карта на Европа, която си беше купил от Пловдив.
След 1945 година властта напипа връзки на родинците с английското разузнаване, обяви ги за фашисти и ги разгроми.
Християните също искали Писанието да не се превежда. Едва през 1955 година Светият престол разреши Библията да се превежда от други езици освен от латински. Дотогава католиците признаваха за първоизточник само Вулгата - латинския превод на Библията, направен през V век от св. Йероним (нали сте чували на кино бойния вик "Джеронимо-о-о!").
Разрешението на Ватикана беше тънка политика, целяща да попречи на протестантите да монополизират преводите на Писанието, но отключи демона на превода.
За малките пакости му помагат малките дяволчета. Дяволчето на политическата коректност поиска "Хъкълбери Фин" на Марк Твен да се редактира така, че негърът Джим да не е "Nigger Jim", както Том Сойър и Хък наричали своя чернокож приятел.
Когато Тодор Вълчев преведе "Innocents Abroad" на Марк Твен като "Наивници в чужбина", едно дяволче в издателството го преправи на "Глупаци в чужбина".
Наскоро се събрахме в БТА младите колеги със старите преводачи от времето, когато Ройтерс още предаваше на "Хел": от апарат като морзовия излизаше лента, а радиосмущенията - като точки и замазвания върху лентата. Премрежват ти се очите, докато разчетеш буквите. Затова AP, UPI и AFP и ТАСС минаха на радиотелетип. Но пък при телетипните машини смущението в сигнала прави думите "garbled" - вместо едни букви излизат други букви. Петко Бочаров предаде на българските медии по телетипа информация на ТАСС, че пребиваването на българската партийно-правителствена делегация в Москва е било полезно и приятно. Но малкото дяволче направи така, че вместо "пребиваването" излезе "преебаването", и Петко пусна до всички медии в България поправка: "Неясната дума" на еди-кой си ред да се чете...
|
|