Господин Волен беше всестранно подготвен и развит по всякакви направления. Имаше улична и кабинетна школовка, имаше сблъсъци с властта и любов с властта, имаше превъплъщения от най-различен характер. Беше еднакво убедителен, заемайки коренно противоположни позиции, същевременно твърдеше, че е последователен и никога не изневерява на убежденията си. Ако има изневяра - казваше той, - тя не е от моя страна. Но убежденията ми са много шавливи. Цяла гора от рога са ми поникнали заради тях.

***

На Волен понякога му трябваха години, за да установи кой е враг и кой е свой. Беше време, когато силно ратуваше за Синята и Турскосинята идея. Беше готов да умре за тия идеи. По-късно със същата жар се обърна срещу тях - и пак беше готов да умре. По някое време извади бича и взе да плющи мъжката срещу личност, която наричаше Мухобойко. Към днешна дата е най-верният партньор на същата личност.

Винаги беше и е готов да умре за идеалите си.

***

Религиозната подготовка на Волен също беше солидна. Не харесваше исляма главно заради отсъствието на свободна воля в доктрината му.

- Как тъй няма да съм волен да постъпвам по своя воля?! - негодуваше той. - Че туй значи да се огранича в един кръг понятия, да приема един окончателен образ и да не се променя никога. А светът се променя непрекъснато. А светът е изменчив - виж как вълна вълната гони и прегръща, всичко тече, всичко се променя и нищо не остава неизменно, както казват Георги Джагаров, Пърси Шели и Хераклит от Ефес.

Волен завърши богословие и влезе в най-дълбоките дебри на православието. И това му беше от полза, защото се научи правилно да слави онзи, когото в миналото наричаше Мухобойко.

***

Буйният темперамент, площадният екстаз, експресивната лексика - всичко туй заблуждаваше хората, някои го мислеха за луд, а неразумните го подпитваха какво има в аптечката на колата си.

А той си беше съвсем наред и всъщност много добре си правеше сметката.

- Мога да цитирам Хераклит, но никога няма да свърша като него - обясняваше той. - Диоген Лаерций разказва, че Хераклит бил болен от нещо, което карало корема му да се надува. Философът се лекувал, мажейки се с кравешки екскременти. Една вечер излязъл по улиците на Ефес, неговите съграждани го помислили за чудовище и го утрепали с камъни. А аз, преди да ме подгонят с камъни, ще съм в уютно убежище, далече от безумната тълпа. И ще мириша хубаво.

_____

* Приликата с действителен герой от нашето време е, разбира се, преднамерено търсена, но всичката пряка и непряка реч тук е художествено-публицистична измислица.