След като държавата се провали със стандарта "Стара планина", който трябваше да гарантира, че колбасите са от месо, сега се готви да въвежда критерии за най-евтините и масово купувани стоки. Засега те носят името "праг минимум" за качество на храните и би трябвало да гарантират, че например в млякото, сиренето и кашкавала с ниски цени освен палмово масло и подобрители има и краве мляко в ограничени количества. Бъдещите стандарти обаче няма да са задължителни, което отново поставя под въпрос тяхната ефективност.



Идеята лансира вчера аграрният министър Мирослав Найденов на обща среща с представители на хипермаркетите, които преди седмици държавата излови в картел.

"В стандарта "Стара планина" има 100% месо, но ако в тези от 2 лв. няма въобще - тогава въпросът е какво има? Знаем, че в тях има заместител, който по същество е безопасен. Само че, ако се яде постоянно, не знаем как ще се отрази на организма. Затова с търговските вериги обсъдихме въвеждането на минимални прагове за качество", похвали се Найденов.

Министърът изтъкна, че провежда системна политика в храните. Първо въвел стандарти, показващи на потребителите кои са стоките с най-високо качество чрез логото "Стара планина" и БДС при млякото, а сега мисли и за бедните и дори бездомните. "Сигурно не всички си вземат "Стара планина", като тези, дето просят по улиците", изтъкна Найденов. Министърът обаче премълча факта, че потребителите масово се отказаха от стандарта за колбаси, след като стана ясно, че държавата няма лаборатория, в която да го контролира.

Представители на "Карфур", "Кауфланд" и "Лидл" единствени се престрашиха да говорят пред медиите и посочиха, че адмирират идеята за минимални прагове на храните. От веригите признаха, че в момента могат да гарантират качеството само на собствените си марки храни, за всички други стоки по рафтовете им отговорни били производителите им. Така, ако се намери стока с лошо качество по рафтовете, глобата ще плаща съответният производител, а не търговецът. "Стоките с марките на "Лидл" минават лабораторни анализи за контрол на качеството по няколко пъти в месеца", обясниха пред "Сега" от търговската верига. От "Кауфланд" пък посочиха, че предлагат кренвирши и от 2, и от 10 лв., т.е. имат стоки, които още от сега покриват минималните прагове за качество. Хипермаркетите дори плащали обезщетение на клиенти, ако намерят по рафтовете им стоки с изтекъл срок на годност, и категорично отрекоха някога да са удължавали срока на годност чрез лепене на нов етикет.

От Агенцията по храните дадоха пример със сиренето, за да обяснят идеята си за минималните прагове за качество. В момента БДС стандартът казва, че сиренето е само от мляко. Ако продуктът обаче е от 50% палмово масло и 50% мляко например, ще се означава със знак за минимален праг на качество и ще показва, че това е стока, която е различна от продукта, направен от 80% палмово масло. От ведомството се застраховаха, че примерът е ориентировъчен и тепърва ще разработват схемата за отделните продукти. "Не сме запознати с новата идея на Министерството на земеделието, но от месеци вече е приета наредба, която казва, че наименованието "сирене" и "кашкавал" могат да носят само продукти от 100% мляко. Другите се наричат "млечен продукт" или "деликатес". Вероятно обаче замисълът сега е да се откроят по-качествените стоки сред нискобюджетните", коментира пред "Сега" Димитър Зоров, шеф на Асоциацията на млекопреработвателите.

Производители обаче допуснаха, че новото лого за минимално качество може да се използва и като трамплин за по-високи цени. Изненадващо с идеята за въвеждане на "праг минимум" за качество на храните агроминистърът започва да дава заден и за първоначалните си намерения да задължи детските градини и училищата да купуват само най-качествените, но и най-скъпите стоки. "Обмисляме основният пакет - за детските градини и училищата, да има някакъв праг за безопасност и качество", каза министър Найденов. От месеци насам форумът "БГ мама" изригва, когато Найденов пробва да вкара в менюто на децата само най-скъпите стоки. Дори и храната да поскъпне само с 1 лв., таксата ще скочи от 60 лв. на 90 лв.



МЪЛЧАНИЕ

Мълчание - това бе отговорът на търговските вериги на всички въпроси има ли действително картел между хипермаркетите. Преди 10 дни КЗК обяви, че "Метро", "Билла", "Кауфланд", "Пикадили", "Хит хипермаркет" и "Максима България", собственик на веригата "Т-маркет", са се наговаряли по какви цени да изкупуват хляб, олио, плодове и зеленчуци от своите доставчици. Те са съгласували кои стоки ще са на промоция и какви да са отстъпките.

Аграрният министър Мирослав Найденов заяви, че темата за картела не е коментирана, защото тя е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. Той обаче подчерта, че държавата не напада и не води война срещу хипермаркетите. "Най-лошият мир е по-добър от най-добрата война", философски обобщи той и добави, че единствено безплатно е само сиренето в капана за мишки. От веригите пък посочиха, че присъстват само шефове на отдели на по-ниско ниво, а не титулярните мениджъри.