Както е известно, от доста време насам из нашата земя като човешка длан все по-триумфално пристъпва богоизбраната пазарна икономика от свръхмодерен западен тип. И то не каква да е там пазарна икономика, а официално призната от Световната банка, че и от Международния валутен фонд за капак.

А ето и доказателствата за нейния триумф - такива, каквито ни ги поднася нашата свободна преса:

В юнашки обгазената от свръхмодерната ни пазарна икономика Стара Загора някакъв свръхмодерен сиромах изплатил хонорара на адвоката си с внушителен свински бут и 20-литрова плетена дамаджана с домашно вино. Хем да утоли жаждата си, адвокатинът му с адвокатин, хем да позамези с истинска мръвка. Пак там селска женица уредила сметката си с друг съдебен застъпник, използвайки като платежно средство 200 кокоши яйца, от които могат 50 омлета да се забъркат. Особено пък, ако тиганът е в ръцете на Ути Бъчваров.

В Казанлък безпаричен клиент цъфнал в кантората на адвоката си с овца и угоен петел - да си я пасе, дои и стриже почитаемият законовед на воля, пък и сутрин да му кукурига съвсем натурален автоматичен будилник.

Интересни образци в същата насока предлага и Ямбол с целия му прилежащ регион. Из тамошните вестници все по-често се срещат свръхмодерни бизнес обяви от типа "Продавам царевица за мед и орехи", "Заменям китеници и домашни одеяла за картофи". И резултатите са налице. Както ни светнаха пак незаменимите ни медии, за Нова година ямболци са похарчили два пъти по-малко пари, отколкото за Старата. Дай Боже догодина да икономисат в пъти повече левчета!

Междувременно натуралната размяна на стоки и услуги в нашата епоха на бурна модернизация се възражда и при амбулатните търговци. Те пък шарят из селата, предлагайки дрехи и прочие парцалки, домашни потреби и обувки, кинкалерия и галантерия срещу тикви и ябълки, меса и сланини, руйни вина и люти ракии. След това търговците се връщат в града с пълни багажници и пласират хранителните продукти по съседска, роднинска или приятелска линия.

И ето че по този начин дребният ни алъш-вериш също тръгва по авангардния друм на оцелелите от касапницата на масовата и касовата приватизация цехове и фабрички, чиито нови собственици вече години наред заплащат труда на наемниците си с произведените от тях самите свръхмодерни пластмасови боклуци, гумени цървули и менте наполеонки.

Жалко само, че поне за момента всичките тия безценни валутни заместители не се възприемат никак нито от бирниците на мегафинансиста Дянков, нито от стратегическите инвеститори ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН или съответната топлофикация - без дори да отваряме дума за френската "Софийска вода".

Но както го е рекъл класикът: търпение му е майката. А и още повече араламбене!

И тогава вече: "Дръж се, земьо, натурални боси нозе те газят!"

Щото както е тръгнала тая наша бясна европеизация, магистрализация, стадионизация и волуешка затворизация, нищо чудно някой ден да започнем да се разплащаме и със свръхмодерни мидени черупки. Ала и това ще е само началото на поредната ни врътка нагоре по спиралата на световния напредък. Още на следващия етап ние вече сигурно ще се разплащаме със сталактити, сталагмити и прилепски чирепи от пещерите, в които ще сме се върнали, след като чуждите банки са ни отнели и ипотекираните панелки.