|
| *** |
Ето - вчера новият премиер се завърна от поредната си задгранична обиколка, а старият го посрещна на аеропорта и го пита:
- Какво им каза този път на европейците?
Новият премиер с гордост му отговори:
- Всичко, за което се сетих. Пак ги поканих да дойдат у нас. Защото тук могат да дишат най-чистия въздух, могат да играят на народна топка в свободното си време и могат да се снимат с новите ни пингвини в зоопарка! Никой до днес не им е предлагал такива екстри! А как вървяха нещата тука?
- Прекрасно - рече му старият премиер. - Играх един-два мача, цената на ракията още не се е покачила, хората продължават да вярват на приказките от книгата "Хиляда и една нощ". Тук-таме се явяват разни паразити, които искат повече работа, още хляб и най-вече - искат обич и уважение.
- Това е лесно! Ти не си ме изпортил и не си им обещал невъзможни неща, нали?
- Не, разбира се. Винаги съм спазвал линията. Ти веднага можеш да се явиш пред медиите и да им говориш каквото си искаш. Нали за това са ни избрали - да не лъжем хората. Ние можем да обещаваме толкова много, колкото никой друг не би си помислил да изрече.
- Яко. Друго какво?
- От разните партии, които уж са с нас, а винаги са били против нас, много надигат глас.
- Провокация! - отсече новият премиер.
- Сто процента! - съгласи се старият премиер. - Но има една особеност. Вече говорят срещу нас под път и над път. А уж ни бяха братя!
- Не лягай на тази кълка - посъветва го новият премиер. - Партия ли е - не ми я хвали. Партиите винаги са враг! Няма наши, няма ваши! Ей сега ще отида и ще ги попитам какви са ги вършили те преди петдесет години и ще им омекнат мартинките! На такива никога няма да цепиш басма! Веднага трябва да ги засичаш! Че те самите не знаят какво искат! Ако утре ги дадем на прокуратурата, никой не знае свидетели ли ще бъдат или подсъдими! Давай нататък!
- Хората надигат глас за цената на хляба. И на бензина. И на данъците.
- Това пак са провокации! - категорично рече новият премиер. - В Европа ми стискаха ръката за нашата политика. Тупаха ме по гърба. Снимаха се с мен. Поканиха ме на вечеря. Те знаят, че аз мога. И че всичко, което правя, е за доброто на хората у нас и за доброто на хората по света. Няма такъв като мен!
- Знам - съгласи се старият премиер. - Това го знам! Но трябва да излезем и да кажем от екрана на хората, че утре ще е по-добре от днес! Синдикатите надигат глас, хората са гладни, безработните вече са пет пъти повече от армията ни. Трябва да го кажем!
- Ще им кажа аз на тях! - скочи новият премиер. - Всичко ще им кажа! В Европа мен дори ме прегръщаха за реформите, които правя! Кого друг са прегръщали, питам? Никого! Само мен! Веднага ще застана пред камерите и всичко ще обясня! И за вулкана над Европа, дето всичко затъмни, и за петрола, дето ни взима здравето, и за цената на хляба и олиото, които толкова ги вълнуват! Знам отговора на всичко! Вече произвеждат ваденки с моя лик, певиците пеят химни за мен. Всеки, с когото съм се ръкувал, сън не спи и не мие ръката си. Още три мандата ни трябват, за да оправим нещата и тогава тези, които днес лаят и ни критикуват, сами паметник ще ни изградят! От мен го запомни! Ъндърстендваш ли?
- Да! Всичко разбирам. Дано и хората го разберат!
- Нямат избор! Те на мен чакат. И на казаното по телевизора! Ако това просто нещо не разбират, то значи, че всичките тези хора у нас за нищо не стават?
Старият премиер не отговори. Само въздъхна:
- Боже, дано хората не си помислят, че аз имам нещо общо с всичко това!
