Хуморът е много сериозна работа - вади на показ какви ли не недостатъци и дава поводи за най-дълбоки размисли. Защото именно по вицовете се съди за някои народи...

Ето ние: от сума време сме франкофони. За едното мерси, ако си спомняте, станахме такива. Но в това обаче няма абсолютно нищо смешно. Даже битува мнението, че всъщност като франкофони по-лесно са ни приели в Европа.

Някой ще каже: "Бе, къде е тръгнал бай ви Ганьо?"

Как къде? Да се жалва в Страсбург! Понеже вече като франкофон бай ви Ганьо в Страсбург се чувства наистина сред свои. И точно там е мястото да си изчисти отношенията. Та нали и той за едното красно име живее?

Прост бил бай ви Ганьо. Хич не е прост, за сведение - и на опера ходи, че даже и на баня!

Ами че бай ви Ганьо е по-голям чистофайник дори от французите, дето се къпят (пестейки водата!) в парфюми и одеколони, дето се фъшкат с дезодоранти, дето опищяха света, че точно те са измислили тоалетния сапун. А доколко му намират приложението на този сапун, си личи от следния виц:

- Къде можете да скриете от французина една банкнота, ама така, че той никога да не я намери?

- Под сапуна, разбира се!

И ние сме тръгнали да се жалваме в Страсбург. Та някой да си измие с нас ръцете...

Но да оставим Страсбург и да видим Брюксел! Понеже от Брюксел най-много зависи - даже абсолютно всичко вече. Брюксел за щяло и нещяло нонстоп ни дава акъл (няма да ни даде някое евро, я!)...

Пустите белгийци! Ама на тях май хич не им е до бай ви Ганьо. Защото белгийците си имат една много голяма любов и тя се нарича пържени картофи!

Дето се вика, белгиецът не само става и ляга с пържените картофи, но и най-сериозно си ходи с тях - на работа, на кино, на курорт, че и на майната си. И в това няма нищо смешно. Напротив - което пък особено си личи от следния виц:

- Знаете ли с какво си играе всяко белгийско бебе?

- Как с какво? Разбира се, с плюшен... пържен картоф!

И ние чакаме акъл от Брюксел... Той по-скоро ще ни сервира мозък пане, а за гарнитура - пържени картофки!

Обаче пък ако се съберат французи и белгийци на едно място - направо ще ви се изприщи франкофонската фантазия!...

Спира кола до Булонския лес (ако не сте го виждали, поне сте чували за него!). Отпред в колата са двама французи, а на задната седалка - двама белгийци. И ето че кръшно приближава пищна жрица на любовта и демонстрира завидните си природни дадености.

- Каква е тарифата? - вежливо пита единият французин.

- Отпред 50 евро, отзад 100 евро - с палава усмивка отвръща жрицата.

А белгийците така се пулят, че заедно с контактните им лещи ще им хвръкнат и оченцата:

- Че защо за нас е по-скъпо?

Основателен въпрос, нали?

Ами може би защото сте по-умни, бе!

То в интерес на истината и ние не сме прости. Сега, след като сме у Европейския съюз, гледайте как бай ви Ганьо става Хитър Петър - сиреч захвърля дисагите на контрабандата, за да си вземе торбата... с лъжиците! Понеже само с една постна пица у нас трудно се поминува.