Поскъпването на храните и горивата заредиха с ударни дози популизъм българските политици. След неколкоседмични упражнения на правителството по темата "борба със спекулата" вчера се родиха нови наивни и ексцентрични предложения за сваляне на цените. От стенограмата на последното правителствено заседание става ясно, че премиерът позволява на министрите да налагат "държавна репресия срещу спекулата", но министрите не го питат какво има предвид.

------

Българските пенсионери ще са новият коз в битката срещу високите цени, обяви аграрният министър Мирослав Найденов вчера. "Нека да ангажираме и за нещо пенсионерите, защото те са част от нашето общество, те са много и са потърпевши от цените", отбеляза министърът на храните. И уточни, че България не експериментира, а директно копира опит от Словения. Когато през 2007 г. там е въведено еврото, цените в магазините започват да растат драстично. Тогава на помощ на властта се притекли пенсионерски организации, които всекидневно изпращали на правителството най-ниските цени. В крайна сметка "предизвикали натиск на пазара" и така Словения успяла да се спаси от инфлацията, отбеляза Найденов.

"Пенсионерите ще следят цените на доброволни начала, но тази информация ще работи за тях всеки път, когато пазаруват", отбеляза още министърът. Мирослав Найденов все пак се зарече да почерпи най-дейните от тях с чай, подсладен с мед. "По подобен начин функционира белгийската комисия за защита на потребителите. На доброволни начала тя събира информация за цените и качеството на стоките", разясни и икономистът Красен Станчев, но подчерта, че подобен контрол има ефект само ако е извън държавата.

Свежи идеи от ЕС, но за озаптяване на цените на горивата изложи и евродепутатът на ГЕРБ Илиана Иванова. Тя посочи, че само преди дни френският министър на икономиката Кристин Лагард обикаляла бензиностанциите, за да следи цените и след това ги публикувала на специален сайт за ориентация на потребителите.

Поскъпването предизвика небивала активност и в парламента. БСП предложи в своя декларация да се въведат пределни цени на основните хранителни и енергийни продукти. "Не може цените на хляба, олиото, бензина, дизела в най-бедната европейска държава да бъдат над нивото на цените в другите държави от ЕС", мотивират се от левицата с уточнението, че са с ясното съзнание, че това е непазарна мярка и я предлагат само за определен период от време.

ГЕРБ, "Синята коалиция" и ДПС определиха това като антипазарна и антиевропейска мярка. Факт е, че когато бяха на власт, социалистите не си позволиха да налагат тавани на цените дори когато те надхвърлиха сегашните. "Кой ще сложи тази пределна цена на горивата и по какъв начин тя ще бъде справедливо оценена?!", попита Валентин Николов (ГЕРБ). Хасан Адемов от ДПС пък предупреди, че колкото и да е примамлива на пръв поглед тезата за пределни цени, тя е антипазарна и няма да реши проблемите. "Ако поскъпването е спекулативно, нека се намеси Комисията за защита на конкуренцията", предложи той.

Една от идеите, подхвърлени вчера, бе да се намалят данъци, за да се понижат цените. "Оказа се, че бензинът ни е евтин, но дизелът не - 10 страни са с по-ниски цени от нас. България има най-ниския корпоративен данък от 10%, най-ниския акциз, тогава се питам защо е така висока цената?", коментира герберът Валентин Николов. Същия въпрос задаваха реторично от левицата и от "Синята коалиция". "ДДС може да се пипне, но акциза не можем да променяме без Европа", поясни Николов. Той обаче се съмнява, че промяната на данъците ще свали цените. "Държавата трябва да търси вариант за цените на горивата, защото има блокираща квота в "Лукойл", каза още депутатът. Според него не се знае и дали, "ако намалим някои данъци, това ще намали цената или ще увеличи печалбата на фирмите".

И според Иван Иванов от ДСБ данъчните маневри са безсмислени. "Акцизът ни е най-ниският възможен за ЕС и дори ако Брюксел ни позволи временно намаление, после ще се наложи рязко повишение", аргументира се депутатът от "Синята коалиция". "А ако тръгнем да намаляваме ДДС за горивата, хората с основание ще попитат защо не се намали ДДС за лекарствата, за хляба, за учебниците", допълни Иванов.

От всички партии се чуха идеи за индексиране на доходите като противодействие на повишаващите се цени. БСП призова ГЕРБ да се откаже от грандоманските си цели и да си постави по-скромни, като например да достигнем нивото на доходите в съседна Румъния. Грижа за доходите за пръв път прояви и вицепремиерът Симеон Дянков тази седмица, но той допусна индексиране единствено на пенсиите. Но това даде повод на колегата му Тотю Младенов да обяви, че ще има преговори за компенсиране на доходите заради инфлацията веднага след 1 април. В парламента пък ГЕРБ склони най-сетне да покани в икономическата комисия двама министри - на транспорта и на икономиката, да коментират мерки за засилване на прозрачността при определяне на цените на основните храни и горивата и засилване на контрола.

От всеобщата мобилизация срещу поскъпването спечели и гражданското сдружение срещу монополите. След среща с тях ГЕРБ даде специално изявление, че както партията, така и държавният регулатор са готови да откликнат на предложенията и да защитят потребителите. От разпространените мерки, подробно описани от ДКЕВР, обаче става ясно, че се предлага основно засилване на гражданския контрол.

ПРЕМИЕРСКИ

В типичния си стил премиерът Бойко Борисов също взе отношение по темата. "Въпросът е ние с тази агенция (спецкомисията за мониторинг на цените) да направим всичко възможно, манипулативно или спекулативно, ако някой тръгне в посока - дали са горива, дали са храни, тогава вече ви позволявам, и това може би е единственото нещо, репресия на държавата върху тези, които си го позволят", поръчва премиерът на правителственото заседание в сряда, личи от стенограмата.