|
| *** |
- Здравей!
- Здрасти! - рекох.
- Разбрахме, че си подал документи за строежа на новата магистрала.
Последният път, когато подавах документи беше за лична карта, но това беше задължително за всички. Реших да се забавлявам:
- Така е. И се надявам, че няма да стане грешка и ще печеля търга!
От другата страна чух леко пърхане.
- Никакво съмнение! Но трябва да направиш малко дарение на управляващата партия. Работата е там, че някои от сътрудниците на премиера решиха да проявят инициатива и да организират събирането на пари, нужни за осъществяване на новата икономическа програма на правителството.
- Хубава работа! - рекох. - Правителството дотам ли се докара от мен да иска пари, за да изпълни икономическата си програма!?
- Няма достатъчно пари. Хората са недобросъвестни, не плащат данъци и такси, всеки гледа да мине по втория начин. Правителството се задъхва!
- И за какво точно искате пари?
- Честно казано парите са за голяма рекламна кампания на правителствената програма. Програмата, която ще изведе страната ни от икономическото блато и ще я постави на нови коловози! Ние добре виждаме негативното настроение сред народа ни за това, което му се случва в ежедневието и решихме да направим една голяма кампания. Да убедим всички, че бъркат, а правителството е право. Това е наш морален дълг.
- И какво ви казва вашият морал, колко ще съберете?
- Минимум десет милиона! Разчитаме, че всички патриотично настроени индустриалци ще откликнат. Нашето правителство направи толкова много за тях!
Не бях нито индустриалец, нито патриотично настроен и спокойно продължих:
- А премиерът знае ли за тази ваша програма?
- Не. Той не трябва да има нищо общо с това. Но няма причина всички съзнателни граждани да не се включат.
Почти се изхилих.
- Мога да ви дам десет лева.
- Шегувате се! Подали сте документи за участие в търг за строеж на нова магистрала и знаете, че ще спечелите! Разчитаме поне на 100 хиляди от ваша страна.
Това вече ме засегна. Опънах се:
- Много пари са това!
- Ние сме направили сметката - колко може да даде този, който строи стадион, този, който е строител на детска градина, на мост, на тунел, на покриви или гаражи - всичко сме сметнали. Разбира се, че не можем да ви задължим - всичко е доброволно.
- В смисъл, че може и да не спечеля магистралата, така ли!
- Не знаем това! Сигурно има и други патриоти, които са дали по-добра оферта от вас!
- Разбрах. Интересува ме само, как успяхте да скриете всичко това от премиера?
- Много трудно ни беше. Разбирате, че ние с него ежедневно се срещаме или поне се чуваме по телефона. Трябваше да бъдем много внимателни нещо да не се разбере от хората или от медиите. Ако той беше научил, че ние искаме пари от такива сериозни хора като вас за подкрепа на правителството, той много щеше да се ядоса!
- Ще преведа парите.
- Правилно. И запомнете - най-важното е, че вие доброволно искате да дадете тези пари. Ако искате - давате, ако не искате - друг ще построи магистралите на страната ни.
- Ясно.
Отсреща възторжено ми отговориха:
- Браво! Вие сте истински патриот! Сигурни сме, че в страната ни има като вас поне още стотина човека!
- Сериозно?
- Скоро ще разберем! Хубав ден!
- Само едно ще ви помоля - нищо не казвайте на премиера. Надявам се магистралата, която аз ще построя, да бъде оценена по достойнство от хората!
- Дума да няма! Премиерът винаги е знаел, че е най-добрият специалист в убеждаването на хората. И никога няма да разбере защо се е наложило ние да събираме помощи, за да могат хората да разберат неговата програма...
Запалих нова цигара, оставих вестника и се завих с одеялото. Най-после станах патриот! И най-важното - нищо не ми струваше. Засега...
