Държавата е осигурила населението до 45-годишна възраст с йодни таблетки против радиация според наредба на Министерството на здравеопазването.

С "Наредба 28 от 3 октомври 2006 г. за условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в случай на радиационна авария" се уточнява, че на профилактика с йод при авария подлежат хората само до 45 години.

В наредбата е посочено още, че на новородените бебета се дава по четвърт таблетка, на децата до 3 години - по половин, цяла таблетка дневно могат да пият 12-годишните. Хората от 12 до 45 години могат да пият по две йодни таблетки дневно, същото се отнася и за бременните и кърмачките.

Агенцията за ядрено регулиране информира, че йодна профилактика се извършва чрез приемане на таблетки, най-често калиев йодид (KI), съдържащи стабилен (нерадиоактивен) йод. По този начин предварително се насища ("блокира") щитовидната жлеза със стабилен йод и се предотвратява попадането на радиоактивен йод в нея при дишане или поглъщане на вещества (храна, мляко, вода), замърсени с радиоактивен йод в резултат на ядрена или радиационна авария.

В първите часове след възникване на ядрена или радиационна авария радиоактивният йод-131 постъпва в организма главно чрез вдишване, при което сравнително бързо прониква в кръвта За да се предотврати натрупването на йод-131 в щитовидната жлеза се използват таблетки от калиев йодид, за да се насити предварително щитовидната жлеза със стабилен (нерадиоактивен) йод и по този начин да се блокира последващо постъпление на радиоактивен йод в нея. Радиоактивен йод-131 може да попадне в човешкия организъм и по хранителната верига, но това е възможно да се случи на по-късен етап след възникването на ядрена или радиационна авария. Освен йодна профилактика, за ограничаване на облъчването на населението могат да се предприемат и други превантивни защитни мерки като: прекратяване или ограничаване на консумацията на замърсени с йод-131 хранителни продукти; засилен контрол на мляко, вода и основни храни; други организационни и административни мерки.

За да бъде ефективна, йодната профилактика трябва да се проведе своевременно, като се има предвид времето, за което стабилният йод (във вид на таблетки калиев йодид) се натрупва в щитовидната жлеза. Това време зависи от биологичните и физиологичните особености на отделния човек, включително от възрастта и пола. Скоростта на натрупване на радиоактивен йод-131 в щитовидната жлеза на деца и бременни жени е по-висока в сравнение с останалите групи от населението. Критична група са новородените и децата до 12 годишна възраст, бременните жени и майките - кърмачки. За възрастни хора над 45 години се приема, че рискът при облъчване на щитовидната жлеза от йод-131 е минимален и за тях йодната профилактика не е задължителна.

Установено е, че най-ефективна е йодната профилактика, ако се проведе в рамките на един до два часа след възникването на ядрена или радиационна авария, чиито последствия налагат да се приложи такава защитна мярка за населението. Ако йодната профилактика се проведе след 5-тия час от началото на аварията, ефективността на защитната мярка намалява 10 пъти.