Премиерът настани удобно широкоплещестата си фигура на стола и отвори бутилка минерална вода с извънредно приятно име - като роден край, като бащина стряха и майчина нянка. Министрите от кабинета, насядали около заседателната маса, с благоговение следяха всеки негов жест.

- Ей това се казва вода! - каза премиерът, посочвайки бутилката. - Пред тая вода другите приличат на чешмяни утайки и мирова скръб. Съгласни ли сте?

- Съгласни сме! - отговориха министрите в хор.

- Всъщност не съм ви събрал тук, за да обсъждаме качествата на минералната вода, а заради нещо много по-значимо, нещо, да си имаме уважението, фундаментално! Дори повече - конфундаментално и конгениално. Това ми е мечта още от Тодоровден и искам да я споделя с вас.

Министрите наостриха уши като бръснарски ножчета.

- Знаете, че "Тракия" вече е готова на чакъл, вървят процедурите за "Струма" и "Марица", на "Хемус" почти няма проститутки, нали така?

- Тъй вярно! - звънна хорът на министрите.

- Толкова време, енергия, ресурси, всичко вложихме в това, дадохме всичко от себе си, крадейки от съня си и откъдето може. И понеже сме набрали скорост, смятам да ви предложа да продължим със същия темп и занапред. Какво ще кажете?

Министърът на регионалното развитие усети, че се унася, затова пукна един балон с дъвката си, за да се разсъни, смръкна малко амоняк за концентрация, погледна мило премиера си и рече:

- Но вие знаете, че плановете се изпълняват в срок, pacta servanda sunt*, сиреч пак ти сервират сухо. "Люлин" закъснява в рамките на статистико-популистическата грешка, но ще завършим всичко предсрочно, стига да прецизираме сроковете. И ето я страната ни - омагистралчена докрай. И като освободим страната от инфраструктурните проблеми, къде ще насочите кинетичната и харизматичната си енергия?

- Ще ида да инфраструктурирам други планети! За да не губим темпо и форма, ще построим една магистрала на Марс. Какво ще кажете?

В залата настъпи леко оживление. Някои министри вежливо се изсмяха, а други се сръгаха дискретно с лакти.

- Но там няма живот, г-н премиер! - прошумоля министърът на икономиката.

- Защото няма магистрали! - репликира незабавно премиерът. - Животът се върти около магистралите. Като направим магистрала, като направим и една спортна зала, ще видите как ще се оживи Марс. Магистралите са коронарните артерии на един цивилизационен организъм, а спортните зали правят този организъм красив, атлетичен, фотогеничен, телегеничен, абе като мене. Както са казали древните: здрав дух и здраво тяло - едно прекрасно цяло.

- А транспортните разходи? - обади се министърът на съобщенията. - От Земята до Марс са 80 милиона километра, и то веднъж на 26 месеца. А горивата поскъпват, да ме прощава господ.

- Помислил съм за всичко. Обещах на руснаците да им подаря "Белене", пък те да ни подкрепят в усвояването на Космоса. Руският ми колега приветства идеята ми и я нарече "невъобразима". Вика ми: "Ти дай "Белене", пък за Космоса нямай грижи". Това е голямо признание за страната! Да си го вземат тоя гьол, да си го бият в сеизмичните кратуни, аз повече няма да се разправям с него! Главата ме заболя по три пъти на ден да го спирам и пускам тоя пусти ядреноенергиен проект, да го вземат руснаците макар.

- Ако това се случи - обади се накрая и финансовият министър, - аз ви обещавам, г-н премиер, че на пенсионерите ще отпускам всеки месец по една безплатна маслинка от пица.

- Така ми говори, момче! Веднъж да стоплиш и ти моето сърце. Моля всички да се почерпите с по една студена минерална вода и да закриваме заседянката.

_____

* Лат. - Договорите трябва да се спазват.