Предупреждавам ви да не четете това писмо, ако очаквате да намерите в него някакви оценки и становища. То съдържа само спомени от един свят, който остана в миналото. Този свят е отпреди вие да се родите. Затова някои думи и личности вместо в подлиние ще ги напомня в надлиние.

1. Хоймахалка е дума, употребявана в Копривщица, може би и другаде. Хоймахалки наричали булките, които хойкали в махалата. Не зная дали копривщенци влагали нещо осъдително в тази дума - че хоймахалките хойкат из махалата, вместо да си гледат работата вкъщи, която хич не била малко в ония години. Аз се сещам по-скоро за песента, която Рой Орбисън запя преди 1964: Pretty woman, walkling down the street/ Pretty woman, the kind I like to meet.

2. Ориана Фалачи (1929-2006) каза: Нашите принципи за свобода и демокрация не си гледат работата вкъщи, а хойкат по света. ООН и правозащитниците са сбирщина лицемери и невежи. Фалачи бе партизанка в отрядите против Мусолини; след войната полева репортерка в Китай при Мао, във Виетнам, Латинска Америка и другаде (има снимка как един младеж е завил с якето си ранената от куршум Ориана Фалачи и поднася към устата й димяща лула за успокояване на болката). Фалачи предрече Апокалипсис. Тя каза: виждам как в Италия и Европа настава капитализъм, нахлуват безконтролно размножаващи се мюсюлмани, строят джамии, пикаят в черквите. Някои от нещата на Фалачи са издадени на български.

3. Българското жп училище било създадено от цар Борис III през 1922 година. Момчетата живеели в казарма; те били войници, желаещи да получат добра професия. После причислили училището към Министерството на войната, после към Министерството на железниците, пощите и телеграфите, от което си вадели хляба поетът Яворов (като телеграфист), Захари Стоянов (като маневрист в гара Търново Сеймен, сега Симеоновград), Тодор Каблешков като началник на гара Белово, Иларион Драгостинов, Георги Икономов и други известни българи.

4. "Чатануга чучу" е от 1941 година, когато оркестърът на Глен Милър я изпълни във филма "Снежният рай" (Sun Valley Serenade).

5. "Дядо Йоцо гледа" - разказ от Иван Вазов.

6. Здравко Мавродиев имаше изложби на живопис и текстил в Националната художествена и в други галерии.

7. Добролюб Илиев е телевизионен оператор.

--------

В Царство България момченцата искахме да станем войници, пожарникари или железничари. Войниците имаха пушки, пожарникарите - лъскави шлемове. Железничарите имаха джобни часовници "Лонжин" понеже министерството (3) се грижеше те да имат най-точните часовници. Началник-гарата имаше морзов телеграф. Машинистът го изчакваше да се появи на перона и когато той вдигнеше флагчето, парният локомотив изсвирваше "чуу-чуу"и започваше да прави пуф-паф както в "Чатануга чучу" (4). Ние бяхме чели в нашите читанки за Дядо Йоцо (5) и за момченцето, което размахвало червената си ризка, за да предотврати жп катастрофа. Тогава нямаше циганета, замерящи с камъни прозорците на минаващия влак. Воловарчетата търчаха край влака, викаха "Вестник, вестник!" и пътниците отваряха прозорците в коридора на вагона и хвърляха прочетените вестници. Призори на гара Саранци, понеже там имаше топли банички, пак сваляха прозорците, казваха две, три, пет. Баничарят подаваше с маша две, три, пет банички, вземаше пари и понеже престоят беше кратък, той продължаваше напред към локомотива. Когато влакът потегляше, баничарят, с празна кошница и неподвижен, на всеки отминаващ прозорец връщаше рестото точно до стотинка. Как смогваше?

Под прозорците на жп вагоните имаше табелки със забрана на три езика. На български - "Не се навеждай навън". Строго заповеднически и ти говори на "ти". Френското Ne pas se pencher en dehors - безлично, слаба работа. Най ни респектираше немското, че "хинаусзеен" е "щренг ферботен". Това "щренг ферботен" така те смразява, че можеш само да направиш козирог.

За нас Козирогът не беше астрален знак. В армията на Царство България да направиш козирог означаваше да козируваш. Всички момченца умеехме да правим козирог. Царят ни беше подарил едно теснолинейно локомотивче да си играем и то стоеше точно там, където е сега паметникът на Съветската армия в София. В някои страни теснолинейките още си вървят за атракция. Ние ги обичахме. Вагончетата бяха без тоалетни. Пешо се хвалеше, че скочил в движение, свършил си работата, настигнал теснолинейното влакче и пак се метнал обратно във вагончето, но май лъжеше. Ние само си играехме на локомотивчето, което беше там, където е сега паметникът на Червената армия, крещяхме пуф-паф и чуу-чуу. Както в "Чатануга чучу" (4). Сегашните ни БДЖ ще си отидат, както си отидоха теснолинейките. Ще има свръхскоростен влак Пекин-Лондон, прекосяващ България. Чудесно, но без чуу-чуу. Хак им е на хоймахалките в световното село.

Големите говореха помежду си за големи далавери в царството при държавните доставки на оръжие и на ЖП състава. Както през ХХI век се заговори, че купуваме изхвърлени от употреба пътнически вагони на цената на нови, за да отиде в нечий джоб разликата в цената.

Фердинанд, който абдикирал през 1918 в полза на сина си цар Борис III, искал в България да има богаташи, за да има кой да посрещне чужденците в тогавашната наша селска страна. Както сегашни voodoo икономисти препоръчват България да си "отгледа" милиардери.

Наплюх voodoo economics на това място във вестника, понеже няма къде другаде. В жп чакалните и в учрежденията на Царство България имаше плювалници. Плювалникът е една емайлирана кръгла вещ и в жп чакалните имаше табели "Не плюй по пода!".

През "социализма" ги махнаха и нямаше къде да плюеш. А сега има медии, блогове...

През една "социалистическа" нощ, когато се възхищавахме на Фалачи (2), се озовахме у Здравко Мавродиев (6). Нахълтахме развеселени и стана още по-весело, когато видяхме, че Здравко изнамерил отнякъде и наковал у тях стари БДЖ табели. "Касса" с две "с" и други. Един тръгна да търси не пише ли някъде "Нужник", както край някогашните жп гари.

Здравко натисна копчетата на някакъв магнитофон, марка "Джамбо" или "Мамбо", или "Мамбо-Джамбо"; забравил съм. Някакъв глас почна нещо да ломоти и аз казах: "Пусни музика бе, Здравко, запуши му устата на тоз идиот!", и те се спукаха от смях, понеже магнитофонният запис беше на собствения ми глас, който не познах. Здравко си беше записал само каквото го заинтересувало. Чух се как обяснявам в ефира, че Касиус Клей, сиреч Мохамед Али, закусвал с "коблър", който не бил мляко с компот от праскови, ами пресни праскови с мед от африкански диви пчели. Как в Упсала, Швеция, засекли радиационен облак, идващ от Чорний Был. В радиослушалките (аз си събирах информацията, пиратствайки в радиоефира) чух от Упсала за Чорнобил, но реших, че по знам руски от шведите, и казах Чорний-бил. И сега не зная как е. Викат му Чернобил, а видях там табели, на които пише Чорнобил, което на украински било някаква билка като нашия пелин, но не разбирам от ботаника.

После, когато като хоймахалка (1) скитосвах нататък, Добролюб (7) с камерата, аз с микрофона, рускините на хотелските рецепции се разтапяха от умиление, като прочитаха в паспортите ни как се казваме. Чужденци, пък с такива "прекрасни имена", особено Добролюб!

В СССР за пореден път правеха несполучлив опит да ограничат пиенето. Там нямаше къде да отидеш вечерта, но моят куфар беше натъпкан със "столични", купени в София, и като си постлахме вестници на масата в хотелската стая, руският екип, който трябваше да транслира на живо репортажа ми до Москва за телевизионен мост до София, донесе хайвер, струващ хиляда пъти колкото моите "столични", и стана хубаво. Те бяха образовани хора, пък най-сериозно ми казаха: "Не се бой. В малки дози радиацията е дори полезна, тя тонизира. Добре е да пийваш водка; тя прочиства организма. Недей да я пушиш тази махорка. Никотинът убива".

Казах, че най мразя да ме убиват, и се смяхме.