На поредното заседание на правителството премиерът прекъсна пренията на министрите и взе думата:

- Стига сте се драли за дреболии. Обявявам нов дневен ред на нашето редовно заседание. На първо място - борбата с глада.

Социалният министър вдигна ръка:

- Съвсем навреме, господин премиер! Народът наистина съвсем огладня, все нас ни обвиняват, а забравиха какво наследство сме намерили от предишните управляващи!

- Знам, че е навреме - рече премиерът. - Да се запише в стенограмата: нашият кабинет е първият в новата история на страната ни, който започва борба с глада.

Министърът на финансите се намеси:

- В бюджета няма пари за борба с глада!

- Знам - пак повтори премиерът, - забравяш, че аз разпределям парите! Какво имаме за глада?

Социалният министър докладва:

- Голям е и расте. По официални данни хората вече ядат корени и папрат. По-предвидливите от населението карат още на буркани и консерви, които са затворили през миналите години.

Финансовият министър промърмори:

- Значи имат пари за буркани и капачки, но за данъци нямат! Ще видят те!

Здравният министър също докладва:

- Увеличи се броят на хората, които лекуваме от хранителни отравяния - явно вече ядат всякакви боклуци. А в бюджета пари за такова лечение няма.

- Откъде пари! - озъби се министърът на финансите. - Всеки е легнал на кълката и вика дай! Ама няма!

Премиерът въведе ред:

- Друго какво знаем за глада?

Министърът на културата вдигна ръка:

- Знаем, че гладът стимулира въображението, изостря сетивата и помага на човека да твори по-възторжено!

Министър-председателят рече:

- Това са бабини деветини! Къде е строителният министър?

- Той е на брега на Дунав - измерва нивото на водата, за да може да пресметне строежа на още девет моста на реката. Вие го изпратихте там още преди два дни.

- Вярно, забравих. Нищо. Ще построим още мостове. Ще форсираме строежа на магистралите. И на всички скоростни пътища. Даже ще ги удвоим. Асфалт ще се лее навсякъде!

Здравният министър попита:

- С асфалт ли ще храним бедните, господин премиер?

- Глупости - скара му се премиерът. - Не се дръж като опозицията. Те като чуят за нашите успехи в инфраструктурата и пощръкляват! До гуша ми дойде! Избрали са ни, за да работим! Ще опашем страната в пътища. Пътища като слънце!

Министърът на социалните грижи плахо попита:

- Това каква връзка има с борбата ни срещу глада, господин премиер?

- Много проста връзка. Щом построим магистралите и прережем лентите, ще спрем колите и камионите от тях. И ще накараме всички гладни да излязат на пътя, да се подредят и строят в правилни редици, а после ще ги преброим. Да видим точно колко са гладните у нас, а не всеки ден да слушам глупостите на опозицията, че били милиони.

Министърът на културата пак вдигна ръка:

- Как ще броим толкова много хора?

- Ще направим национален преброителен център. Ще назначим десятници и за нула време ще знаем истинската картинка.

- Защо ще ги броим?

- Като знаем точния им брой ще направим организация за тяхното изхранване. Ще подготвим кухни майки, ще искаме помощ и от Европа. Няма само да наливаме наши, български пари, в европейския бюджет. И те ще трябва да се бръкнат! Въпроси?

- Господин премиер - рече здравният министър, - това ще отнеме много време - имам предвид строежа на магистралите.

Премиерът отсече:

- Колкото отнеме - толкова! Всички си мислят, че на нас ни е най-лесно, ама не е. Ние сме се посветили на този народ и няма да спрем да работим. Когато стане!

Министърът на финансите се оживи:

- Така е. Който оцелее - ще закусва!

Министърът на културата също се обади:

- Ще дадем на хората надежда. И храна. Но няма да допуснем това да се превърне в политически въпрос!

- Това вече е приказка - рече премиерът. - Да преминем на следващата точка - борба с бедността. Да се протоколира: ще направим още девет моста на река Дунав и още петдесет скоростни пътища в цялата ни страна...