Към края на Втората световна война Уинстън Чърчил искал да се проникне в Европа през нейното "меко подкоремие" ("The soft underbelly of Europe"). Сиреч през Беломорска Тракия и България.

С превръщането на България във външна граница на ЕС България пак е мекото подкоремие на Европа за проникването на преселници и контрабанда.

Чърчил написал книги. "Назряващата буря" ("The Gathering Storm"), "Великият съюз" ("The Grand Alliance") и други. Прочетох ги, когато бях пансионер (interne) във френски лицей. Там не ставахме чавдарчета, пионерчета, септемврийчета, нито комсомолци. Но, за да се подготвим, ако не за мисионери поне за комерсанти, четяхме и английски книги от библиотеката на лицея. Тогава, четейки Чърчил, открих, че той ни е сърдит. Понеже:

- В Първата световна война (1915-1918) при Дойран българите, дори със затруднено дишане от противогазите, победили много по-силен от тях противник (3 английски и 2 френски дивизии, гръцка тежкоартилерийска бригада и един гръцки конен полк). Съюзниците дали над 10 000 жертви.

- Чърчил, за да завладее Проливите, стоварил десант на Галиполи. Англичани, австралийци и новозеландци. В мавзолея на Ататюрк в Анкара има една географска карта, показваща плана на съюзниците за Турция: от нея да остане само една ивица по черноморския бряг без никакъв излаз на Егея и Средиземно море. Но младотурците разгромили руснаците в Кавказ, след тях и англичаните на Галиполи. Затова Чърчил е сърдит и на турците.

В историята няма "ако". Историците не казват "ако". Но аз не съм историк и казвам: Ако съюзниците във Великия съюз ("The Grand Alliance") на Чърчил, Рузвелт и Сталин бяха позволили на Чърчил да си отмъсти за неговите поражения, щеше да е добре за България и за Европа.

Англоамериканците бяха разбомбили София. България беше ни насам, ни натам. Съюзниците можеха да проникнат в Европа през подкоремието, сиреч през България; да се срещнат с Червената армия не на Елба, а по-източно и да предотвратят комунизирането на голяма част от континента. Но.. вместо това..

На 26 юли 1943 г. САЩ дебаркираха в Сицилия. Патриотичните американски мафиози им обещаха (и честно изпълниха обещанието си), че от сицилианския бряг верни техни хора ще им сигнализират къде да дебаркират и ще преведат американците по такива пътеки, че по малко американци да бъдат покосени от немските, MG-34, за които се говореше, че били по-скорострелни съветските, английските и американските картечници. "Рт-рт-рт-рт" толкова бързо, сякаш казват "Смъ-р-р-р-т-т-т", разказваха после българите, оцелели след като се бяха сражавали с немците при Страцин и Драва и в Унгария.

На 6 юни 1944 (D-Day) започна десантът в Нормандия (Operation Overlord). В десанта на Атлантическия вал генерал Айзенхауер прехвърли през Ламанш 160 хиляди войници. Също бе нужна информация, за да се спестят US, канадски, британски и други жертви (поляци и французи). Но там САЩ трябваше да разчитат не на италианската мафия, а на френската съпротива - La Resistance . Тя беше от комунисти и укрили се от холокоста бедни евреи (по-богатите се бяха измъкнали от Франция). Те правеха каквото могат. Убиха колаборационисти като моя вуйчо виконт Антоан, който се бе сдушил с немските фон еди кой си и фон не знам кой си. Но при десанта в Нормандия La Resistance не можеше да помогне много. Той бе грандиозна въздушно-амфибийна орерация. Седем хиляди кораба. Дванайсет хиляди самолета, за да може към края на август да има в Европа три милиона войници. Военните операции, за които вие сега чувате, в Либия и не знам къде си няма да останат дори като подлиние в историята.

Ала едно нещо е сравнимо. Ще ви го кажа. Един от последните оцелели US десантчици каза: "Немците ни избиваха като мухи на пясъчния плаж и пясъкът попиваше кръвта. От тогава е нашето сътрудничество - от европейците пясъка, от нас кръвта". Сетих се за тези думи на стария ветеран тези дни, когато френският президент Саркози храбро се изпъчи срещу Кадафи и побърза да се скрие зад гърба на САЩ.

Немците заковаха американците в Ардените и, докато имаха боеприпаси, храна и гориво, спираха най-добре хранената и най-добре снабдяваната армия на най-богатата страна в света. През това време червеноармейците, с коричка хляб и глътка водка преди атака настъпваха.

Според комюникетата от главната квартира на фюрера Вермахтът отстъпваше стратегически, за да скъси фронта. Говореше се, че той имал тайно оръжие. Тези слухове излязоха по-верни от твърденията, че Саддам разполага с оръжие за масово унищожение. Оказа се после, че Третият райх, без друго водещ в ракетостроенето с Фау-1 и Фау-2, е бил близо до създаването на атомно оръжие.

В един от бойните маршове на морските пехотинци на САЩ се пее: "От Монтесума до Триполи, ние се бием по въздух, суша и море". Във Варна имаше съвместно учение. Правехме с Томски репортаж за нашия телевизионен "Наблюдател". Аз отидох при морските US пехотинчета. Питах ги знаят ли я песента, дето от не знам къде си та чак до Триполи в Либия те се бият по въздух, суша и море. Те казаха "Йес, сър". А ще ми я изпеете ли? Те се засуетиха, но по-черничките между тях се ухилиха, казаха "Йес, сър", запяха, увлякоха и останалите:

From the halls of Montezumа

To the shores of Tripoli

We fight our country's battles

In the air, on land and sea

Дадоха ми един "стингър", незареден естествено, да си поиграя. Нарамих го аз, след като проверих да не е зареден. Сержантът и той провери и като се зададе един вертолет каза: "Сега, сега". Насочих аз стингъра и чух едно бавно "Рт..рт...рт..рт" и колкото по се прицелвах, толкова по-бързо "Рт-рт-рт-рт" и сержантът ми кресна "Now!" и аз се стреснах и не посмях да натисна спусъка, макар да знаех и всички да знаеха, че стингърът не е зареден и всички се смяхме. Добри момчета бяха.

Не им обясних защо в песента е "To the shores of Tripoli". Преди да стане президент, Томас Джеферсън казал на пиратите в Северна Африка: "Недейте да плячкосвате нашите търговски кораби!" Пиратите казали: "Добре, но ще ни плащате, както европейците ни плащат." Джеферсън не им обяснил, че не е европеец. Но след като станал президент, през 1805 пратил в Триполи морските пехотинци, които разпердушинили пиратите и те разбрали, че американците не са европейци и не можеш да ги изнудиш да си плащат като европейци.

Джеферсън разпердушинил пиратите в Триполи, но не окупирал техните земи, нито се опитал да ги превъзпита към чужди тям поведения и към друго вътрешно устройство в техните владения. Двеста години след него президентът на САЩ Бил Клинтън обяви операция "Пикиращ черен сокол" (Black Hawk Down) и прати морските пехотинци в Сомалия. "Ще напердашим кльощавелковците с джапанки" (the flip flop-wearing Skinnies). Ала кльощавелковците почнаха да влачат труповете на пехотинците по мегдана на Могадишу. Клинтън, президентът, който не е виждал война и изклинчил от военната служба (все още задължителна по време на Виетнамската война), си подви опашката и изтегли морската пехота.

За да измие сомалийския си резил, Клинтън бомбардира Белград от небето. Никакви операции по суша. Само авиационни бомби с надпис "Честит православен Великден, мистър Милошевич!". Една бомба тресна китайското посолство. Така е, като ти куца разузнаването. От обеднения уран на бронебойните противоканкови обстрели посърнаха овошките в Северозападна България, пък една ракета се зарея, та отнесе покрив в Горна Баня. Красавецът Джейми обясняваше от телевизора, че въздушните удари са срещу Милошевич, който е лош, а Тачи е добър.

Хашим Тачи (косовският премиер) още не бе уличен, че е вадил органите на сърби и ги продавал на черния световен пазар за трансплантации. На Джейми Шей тогава у нас му пригласяха Асен Агов и Соломон Паси.

Президент Барак Обама е прав да очаква от Европа тя сама да си пази мекото подкоремие.

Чърчил умеел да рисува. Не знам как си е представял Европа с меко подкоремие (soft underbelly). По ми е близка българската песен ППЗ, ЗПП* Но как да им я преведа тази песен на западните европейци?

----------

"Пази си, Пено, задника/ Задника ,Пено, предника"

Молба към колегите ми във в-к "Сега": Моля ви, не поправяйте "президент Обама" на "президентът Обама"