На пощенската кутия на вратичката пишеше Сл. Х. Влязох, без да чукам. Преди двайсет години сигурно не бих посмял да вляза така.

На домакина му викаха Комодския варан. С това име беше известен в полицейските хроники и в летописите на подземния свят. Малко дълго за прякор, наистина. Но обикновено прякорите избират хората, а не хората - прякорите си.

Сега, след двайсет години извън бизнеса, Комодския варан представляваше едно обикновено деде със сълзящи очи, петна по ръцете и тънки като клечки крака. Посрещна ме под лозницата, здрависа се с мен, избърса с ръка мушамата на масата, настани ме да седна и бавно се запъти към кухнята. Върна се след пет минути. На мен носеше коняк, а на себе си - айрян. Явно, отдавна беше изпил своето пиене.

- Какво има, Марлов? Защо ръчкаш старите ми кокали?

- Защото са ти вдигнали мерника - казах.

- Кои?

- Ченгетата.

- Като се сетя как ги правех луди, и още ме напушва смях. Представяш ли си - по време на разпит откраднах часовника на капитана и го пъхнах в джоба на полковника. Капитанът се усети по едно време, начумери се като облак, и каза, че ако аз съм му свил часовника, ще ми даде да закусвам шкурка. Аз го посъветвах да провери в джоба на началника си. Полковникът, като чу как го бъзикам, несъзнателно бръкна в джоба си и хоп - извади солника. Такива ми ти работи. Весело време беше. Не като сега.

- Ти откога не се занимаваш с простотии?

- Че откога? Поне от двайсет години.

- Защото ченгетата са се натъкнали на един канал за антики. И предполагат, че си замесен ти. Казват, че сегашните маниаци не могат да организират такава прекрасно функционираща мрежа.

- Кажи им на ченгетата да влезат в кенефа, да застанат срещу огледалата, да се прицелят и да гърмят, докато физиономиите им станат на сол. От двайсет години съм чист като сълза. Баста! Ха наздраве.

И Комодския варан гаврътна айряна си като стакан с водка - на един дъх.

- Варане - казах. - Никой от младите не би се сетил да крие антични монети в кутийки от козметичен крем. Освен това - мащаба на разкопките. Било копано с багер. Четири могили били изкормени като зайци. И прочие, и прочие. Пратиха ме при теб, за да те уговоря да сътрудничиш. Това донякъде би могло да облекчи положението ти.

- Не те разбирам - ледено отвърна Комодския варан и в дъното на насълзените му очи блесна нещо от стоманата в погледа на предишния страшен тартор. - През последните години почти не излизам от къщи. Най-много да отида да пусна в събота тото. Просто си губиш времето. Ако ще пиеш, пий. Ако не - можеш да си вземаш шапката.

Аз реших да отместя темата.

- Големи жеги това лято - казах.

- Големи - съгласи се Комодския варан.

- Имало страшно много кърлежи - продължих. - Невиждан бум от кърлежи. Страхотни епидемии от ку-треска, лаймска болест, марсилска треска. Главно сред иманярите. Бе защо не се пазят тези хора, не знам.

- Животът се обърка - каза глухо Комодския варан. - Не е като едно време.

- Четох по вестниците, че съветвали хората да не вадят сами кърлежите, а непременно да посетят за целта лекарски кабинет. Иначе имало опасност да спукат тялото на кърлежа, или да не успеят да извадят хоботчето му.

- Какво те е прихванало? - ядоса се Комодския варан. - Каквото му е писано на човек, това ще стане. Да не си се преквалифицирал в санитарен инспектор?

- Не съм още - казах. - Но може да ми се наложи. Я кажи кой е този Славчо Хитров, който е посетил онзи ден инфекциозния кабинет в "Пирогов", за да му вадят кърлеж. Да не си случайно ти?