На 7 април т.г. малко след късните новини по БНТ, но преди "Димящи гърла" по XXL в района на кръстовището на булевард "Ген. Бойко Борисов" и улица "Данко" спрях за рутинна проверка лек автомобил "Бугати Вейрон".
Наредих на водача да угаси двигателя и да напусне автомобила. Той угаси двигателя, напусна возилото и се изправи пред мен, затулвайки месечината. Козирувах и според устава се представих:
- Сержант Иванов, вашите документи за проверка.
Водачът изгрухтя нещо. Пак козирувах и пак според устава пак се представих:
- Сержант Иванов, вашите документи за проверка.
Водачът пак изгрухтя пак нещо. Изведнъж усетих, че той ми е познат отнякъде. Осветих го с джебното си фенерче и разпознах в него издирвания за тежки престъпления от Интерпол и данъчните в Тръстеник Нестор Каракулов, по прякор Рендето.
Нейде лавна куче, облак закри месечината, аз запазих самообладание.
- Горе ръцете - извиках, - Каракулов-Ренде, арестуван си!
Тогава той бръкна под сакото си, а пък аз веднага посегнах с едната си ръка към верния пистолет "Макаров", а с другата към верните белезници. Обаче престъпникът се оказа по-бърз - извади пачка столевки и ме удари с нея. Поех с верното си тяло удара и пак извиках:
- Каракулов, арестуван си!
Обаче Рендето му с Ренде извади пачка евро и ме халоса с нея. Олюлях се от удара, а той, бърз като див нерез през пролетта, се шмугна в автомобила си и с мръсна газ отпраши нагоре по булеварда.
Тръснах глава да се свестя от удара, скочих в патрулката и го подгоних. Обадих се по радиотелефона и извиках подкрепление. След няколко минути в преследването на престъпника се включиха още две патрулни коли и един колега, който ни настигна тичайки с две мрежи покупки, които бе направил, връщайки се вкъщи от смяна.
Именно този колега настигна возилото на престъпника, затича отляво до шофьорската врата и отправи подкана към преследваното лице - първо устно, а веднага след това и с езика на тялото, незабавно да отбие и спре. Рендето хвърли нещо през отворения прозорец и колегата се олюля, след което изостана и затича край моята патрулка.
- Добре ли си, колега? - извиках му.
- Ще се оправя! - извика ми той - Хвърли по мен стодоларова банкнота и ме удари в областта на горния ляв джоб!
Съчувствено извих със сирената, после споделих лични мисли:
- Престъпниците стават все по-нагли! Онзи ден преследвани роми замеряха патрулката ми с павета, вчера преследвани каракачани ме замеряха с печени агнешки главички, сега бандюгите хвърлят по нас долари!
Междувременно Каракулов-Ренде спря пред фолк пиано бар "Лоботомия", нахлу вътре и се барикадира в едно сепаре.
Обкръжихме го. Завърза се престрелка - престъпникът ни замеряше с малки уискита и с кашу, а ние от нашите сепарета го обстрелвахме с личните си оръжия.
Призори Каракулов-Ренде изпрати в атака срещу нас три елитни проститутки и успя да пробие блокадата ни. Той дотича до колата си, подкара я и излетя във въздуха.
- Ей, значи тези вейронести бугатита можели и да хвърчат?! - споделих мотоманиашкия си възторг с един колега.
Той внесе необходимо уточнение:
- Не, колега, Рендето яхна динамита.
С колегите събрахме каквото беше останало от материалите по случая в една салфетка, качихме се на патрулките и се върнахме в Н-ското РУ на МВР да докладваме за произшествието.
|
|