|
| *** |
Това стана на традиционните вече сбирки в дома на премиера, където се канеха само по-първи хора - министри, шефове на парламентарни групи, няколко лобисти, двама-трима стари авери за карето по белот, както и някой по-важен партньор на тенис. Тук се взимаха важни държавни решения, които после се претворяваха в обширни телевизионни интервюта, а народът ги предъвкваше със седмици. Напоследък много от решенията на тези необявени срещи вече се обсъждаха и извън границите на страната ни, което си беше явен успех за всички, но не всички го съзнаваха.
Един от поканените депутати плахо вдигна ръка:
- Господин премиер, нека да кажа - вече сме закупили големи количества стоки от първа необходимост, които, заедно с вашия портрет, ще раздадем на най-нуждаещите се в деня преди изборите. Ние добре знаем нуждите на хората!
- И какви са нуждите на хората, че аз нещо не се досещам? - запита премиерът.
Министърът на финансите се обади:
- Искат пари, а пари няма. А и да има - няма да им ги дам, защото ще ги похарчат за глупости!
Премиерът рече:
- От много време обмислям какво трябва да направи нашето правителство по въпроса за парите и да помогне на всички хора, които ни обичат, гласуват за нас и пак ще ни подкрепят. Запишете и да се оформи като решение на правителството, а ако трябва и парламента да го гласува.
Всички извадиха химикалките и замряха.
- Непрекъснато се говори за бюджет, пари и социални работи. Най-много говорят тези, които управляваха преди нас и ни оставиха такива големи батаци в държавата, но с тях ще се разправят специализираните органи. Лично аз съм убеден, а сега и вие ще се убедите, че изход от кризата има и той се крие в силата на българския лев. Ето това разбрах аз от моя дългогодишен опит в политиката и живота. Нашите мъки ще свършат, а ние ще живеем и ще пеем, ако се облегнем на лева.
Всички присъстващи надлежно записваха думите на премиера.
- Ние можем да направим така, че да задържим цената на един хляб и той да струва един лев - но това няма да е достатъчно. Ще е нужно още по-голямо съответствие между цените и възможностите на купувачите. Ще променим законите и наредбите, ще сложим много строг контрол над цените във всички сфери на живота. Ето тука съм сметнал какво трябва да се направи за тази реформа.
Министър-председателят извади от джоба си малко листче и зачете:
- Един апартамент ще струва точно един лев, една кола - един лев, килограм сирене - един лев, литър бензин - един лев, един геврек - един лев, един презерватив - един лев, една карта за почивка - един лев, един билет за влак - един лев, един вестник - един лев, една свещ за опело - един лев.
Премиерът си пое дъх и продължи:
- Медиите ще забравят думи като "инфлация", "новобогаташи", "олигарси", "пране на пари" и други простотии. Дори няма да е нужно пак да се отпечатват нови банкноти - и без това сме удавени от левчета. Убеден съм, че има изход от кризата. Въпроси?
Социалният министър вдигна ръка:
- Колко ще бъде минималната заплата тогава?
- Няма минимална, няма максимална! - отсече премиерът - Заплатите ще бъдат точно един лев. Една заплата - един лев. И никакви допълнителни доходи.
Министърът на финансите най-после се усмихна:
- Това ме устройва идеално! Така трябва да се работи в тази държава!
Премиерът го скастри:
- Ако искам съвет от тебе - просто ще ти го дам! Хич не ме интересува какво те вълнува, не съм те взел за това! Важно е какво мислят хората и какво правим ние, за да облекчим живота им. Сега веднага ще скочат, че правим всичко това заради изборите, които идват, но това не е вярно. Ние изборите ще си ги спечелим, без да правим каквото и да е. Но по-важното е народът да живее добре и да е честит! Ей това ми е болката!
След което премиерът заедно с партньора си по тенис излезе и отиде на корта.
