|
Според колоритно наречения, сравнително добре написан, но трудно изпълним ПУРНЕС (Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост) за такива ремонти събранието трябва да е приело годишен план, а не да събира пари кампанийно, както тази вечер. Освен това решението на събранието е валидно, ако са се събрали 3/4 от собствениците. При липса на кворум то би трябвало да се отложи за след час, когато решението е валидно, независимо колко хора са се събрали. Процедурата за свикване на общо събрание обаче във вход "В" не се спазва винаги. Не се спазва и тази вечер и събранието започва с редовните контрапродуктивни крамоли - кой не иска да плаща за покрива, защото живее на долните етажи и не усеща течовете, кой гледа подозрително към офертите, които се предлагат от фирмите, кой без оправдание отказва да си поеме разхода. Във входа няма пенсионери, но средната възраст на живеещите не им помага да изглеждат по-малко изхабени и изнервени от прехода. От подхвърляните реплики се разбира, че хората възприемат събранието като отдушник и смятат, че с викане могат да променят обстоятелствата. Проявяват цялата гама от прояви, с която се описва българският нрав - от агресията, през еснафщината, ината до сервилността и безучастността. След около 2 часа крамоли сбирката все пак придобива конструктивен бизнесдух и взема решение за сумата, която всеки трябва да плати за ремонта - 175 лв. Кога и дали изобщо това ще се случи, е отделна тема.
Друга история - на гражданка, която живее на 14-ия етаж в 16-етажен блок в столичния квартал "Младост". По план връзката между "долу" и "горе" е поверена на два асансьора. Но само по план. Защото от 2000 г. насам товарният асансьор не работи, разказва жената. Причината е прозаична - половината от съседите й години наред
не са плащали таксите си
за ползване на асансьора и за покриване на разходите по общите части на блока. До края на пролетта таксата на човек е само 2 лв. Въпреки това има семейства, които не са плащали вноските си с години и дължат на касата по над 100-200 лв., недоумява жената. Така след извършването на основен ремонт на товарния асансьор се оказва, че блокът дължи на фирмата, която поддържа техниката, 500 лв. И след като почти година блокът не се издължава на техниците, те решават да заключат асансьора и да го пуснат за ползване едва когато им се плати за свършената работа. Така блокът остава само с един, при това малък асансьор. Всяка негова повреда е сериозно изпитание за майките с малки деца и възрастните. Нещо повече - заради липсата на големия асансьор горните етажи на блока вече са заприличали на мазета, където всеки трупа непотребни вещи и боклуци. Причината е, че малкият асансьор не може да издържа на големи натоварвания, а и не е достатъчно широк, за да побере всички стари и обемисти предмети като дограми, винкели, секции, дивани, саксии и пр., които остават след всеки основен ремонт. По стълбищата има материал, колкото за две къщи, казва жената.
Очевидно проблемите в етажната собственост са най-разнообразни и доказват виждането, че животът е по-колоритен и от най-раздвижената човешка фантазия. Започва се със ситуации като горните, а също и като тази, споделена в интернет-форум - "съседът ми си готви на стълбищната площадка; стените на стълбите вече са мазни от пържене на риба, тиквички, мекици". Стига се до незаконни преустройства и до ключовия проблем -несъбираемостта на таксите за покриване на разходите при експлоатацията на общите части на сградата.
Цялата тази неразбория от сложни обществени отношения се очаква да бъде регулирана основно от създадения на основание на Закона за собствеността ПУРНЕС - правилник, който почти не се познава от гражданите, които засяга. Той предвижда
редица правила, но някои от тях често не се изпълняват
Например - общото събрание трябва да приеме правилник за вътрешния ред; до края на януари всяка година то трябва да приеме годишен бюджет; събранието може да реши да извади от сградата собственик, който системно нарушава правилника или добрите нрави; общото събрание се свиква чрез лични покани; собствениците на кучета трябва да плащат за чистота такса, колкото за член на семейството, но не по-малко от 1 лв.; за нередовните платци управителят може да вземе изпълнителен лист от районния съдия въз основа на протокола от общото събрание и т.н, и т.н.. Според юристи правилникът е сравнително добър. Той е приет преди повече от 50 години и досега е променян многократно. Според граждани обаче основният проблем е: "какво следва, ако нормите в правилника не се изпълнят". Единствената глоба, която се налага за нарушение на ПУРНЕС или на решение на събранието, е от 1 до 60 лв. Гражданите обаче не си плащат редовните такси, какво остава за глоба. Рядко се стига и до изпълнително производство. Причината е в слабата вяра на хората в бързината и ефективността на съдебните органи. Очевидно процедурите за санкциониране на недобросъвестните съседи са неефективни. Затова и ситуацията с управлението на етажната собственост продължава да тъне в неразбории като описаните в началото. Според експерти обаче проблемите са до голяма степен икономически - ниските доходи на хората, и затова ситуацията няма как да се промени, ако българинът не стане по-платежоспособен.
На фона на нерешените проблеми още предишното правителство се закани
революционно да променя модела
на етажната собственост у нас, с която самото то си създаде проблем. Идеята тя да се превърне в юридическо лице със специален закон срещна сериозен обществен отпор. Готвеният от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) законопроект така и не бе внесен в парламента.
Новият екип на ведомството вече обяви, че бъдещият закон за етажната собственост е приоритет. Желанието на МРРБ да превърне етажната собственост в юридическо лице се обяснява основно със санирането на сградите. От 2006 г. държавата ще субсидира до 20 % от стойността им проекти за саниране на сгради, за което 13 млн. лв. са предвидени в бюджета за догодина, обяснява Стефан Хубанов, началник-сектор в МРРБ. Едно от изискванията за получаване на субсидията е именно етажната собственост да бъде юридическо лице, което трябва да се въведе със закон. Въпреки това новият екип на министерството все още не е готов с окончателна позиция, а този въпрос трябва да се изясни в най-кратки срокове, защото до 2006 г. остават само няколко месеца.
Защо въпросът е толкова сериозен? Според Хубанов основните предимства на превръщането на етажната собственост в юридическо лице са, че по този начин тя ще се управлява по-добре, ще е по-авторитетна, ще гарантира плащанията на фирми, които извършват услуги, ще участва във форуми за развитието на съответната територия, ще може да кандидатства за държавни субсидии за саниране. Твърдо срещу идеята обаче се обявиха Гражданското сдружение срещу корупцията и незаконното строителство и някои юристи, сред които един от най-големите експерти по вещно право у нас проф. Владимир Петров. Според него основният замисъл на авторите на законопроекта е, че се търси
способ за "принудително събиране на вземанията
от неплатежоспособните етажни собственици, като се ипотекират жилищата им, а после се изнасят на публична продан". Ако юридическото лице поеме задълженията на неизправните етажни собственици за ток, парно и вода, то сигурно ще иска и да си ги събере обратно, обяснява проф. Петров. Според него поради тази причина ще се стигне до безконечни съдебни процеси. В промяната специалистът съзира и интереси на общините, които чрез юридическите лица ще могат да възложат на собствениците безброй задължения във връзка с поддържането на околоблоковото пространство, боядисването на фасадите, ремонтите. Според професора определянето на етажната собственост като юридическо лице със закон е нарушение на конституционното право на гражданите сами и доброволно да определят дали и в какви сдружения да участват.
Според Стефан Хубанов обаче подобни опасения са неоснователни. Той сочи Босна, Хърватия, Словения, Латвия и Армения като страни, в които етажната собственост е юридическо лице. Според проф. Петров обаче никъде в европейските страни не съществува подобно положение. "Някои прилики, случайни и далечни, съвсем не означават, че съществува юридическо лице", допълва Петров.
Засега е ясно едно - проблемите на етажната собственост са, от една страна, икономически - несъбираемост на таксите, а от друга - съществуващите нормативи слабо мотивират гражданите да изпълняват правилата. На този фон строителното министерство предлага сериозна, неясно аргументирана идея, по която няма консенсус в обществото и която може да породи нови проблеми.
|
