Николай Бареков, TV7: Мнозина се питат какъв е смисълът всяка седмица да водите премиера на театър и на кино. Това... няква културна програма ли сте, така, предприел в рамките на правителството? Има ли някъв смисъл?
Вежди Рашидов, министър на културата: Ееее, не, не. Умният човек, вижте, ако не е жълто, разбира са, жълто мислещите хора...
НБ: Оставяме светската страна!
ВР: ...Не, нищо светско няма, то е жълто. Смятат, че премиерът, така. Част от задълженията на премиера е да вижда всичко в държавата. Второ - да, разбира са, ходиме с премиера и на кино, и на театър, защото премиерът, ако в тази област не му е била много близка, а в момента е премиер и той трябва да познава всички области, които управлява, в крайна сметка 15 министъра управляват държавата. И той трябва да знай ресорите на... Премиера, го вода не за друго - първо, да види хубави представления, второ, да види, че това е един непосилен труд* и една сложна машина, която произвежда некъв продукт. Затова аз често казвам: духовен продукт, който треа се продава.
НБ: Запознавате го с изкуството отблизо, така ли?
ВР: Да, и той го вижда. Вижте, напоследък премиерът сам желай да отиде да види, просто събуди се интересът. И така се прай - като едно дете: един път го водиш, след това си знай сам пътя.
НБ: Хъ-хъ. Провокирахте ли естетически потребности от страна на премиера? Това, това ни казвате в момента - с тези първи ходения на театър и на кино.
ВР: Не. И разбирането... да... и да разбират колегите, ходиме заедно, разбира са - смисъла на културата, какво произвежда културата. За какво има смисъл да има култура. Щото, вижте, и Библията да вземеме, няма кво да са убеждаваме 21 век, че културата е лявата или дясната ръка на едно тяло. И Библията така започва - дух и материя. Това е основата на Библията. Ако материята е икономиката на едно общество, духът е точно културата на едно общество и идентичността на това общество.
...
НБ: Аз смятам, че голямата грешка на Ламбо беше, на Стефан Данаилов, че не водеше достатъчно Сергей Станишев на балет, на опера, на театър. Ето Вежди намери формулата: води Бойко Борисов на театър - хоп - пари за театъра; хоп на кино - айде пари за киното, на балет също го водихте сигурно.
ВР: Чакайте, чакайте, само две думи, явно аз няма да обсебя... Ше го вода, не за друго, значи думата вода какво е? Бойко е... Бойко е... (търси думата). Има от господа един дар - инстинкта да реагира на всичко. Това е много хубаво, защото по този начин аз искам да види, че този труд е много тежък, защото наистина е тежък. Ти да изградиш една роля е много тежък труд. Ти да работиш педесе години кат балетист е ужасно, защото тежка професия е, физическа, дайте да говориме, хората бързо се амортизират. Наистина ужасен физически труд. И цял ден репетират. Искам правителствата, като дойдат на власт, защото в крайна сметка той е министър-председател, неговата дума е последна. И когато той има последната дума, щото аз сега искам бюджет по-реален, щото аз този път ша са аргументирам...
_____
* При първото му посещение на "Вражалец", организирано от министър Рашидов, впечатлителната натура на премиера бе поразена от това колко лицеви опори правят актьорите и с колко пот са поръсили сцената: "Ето последния театър, на който бях в "Сълза и смях" - 4-5 души ни забавляваха по фантастичен начин. Толкова пот и енергия, колкото Рачков изкара в това представление, не сме правили националния отбор по карате на тренировка. То не бяха скокове, лицеви опори, действително той е един невероятен талант. Даде толкова от себе си, затова ги аплодират хората и него, и Нейков и им е пълна залата".
Поясняю для
прессы. Исходя из материалистической идеи о том, что временное
удовлетворение матпотребностей произошло, можно переходить к
удовлетворению духпотребностей. То есть посмотреть кино, телевизор,
послушать народную музыку, или попеть самому и даже почитать
какую-нибудь книгу, скажем, "Крокодил" или там газету... Мы, товарищи,
не забываем, что ко всему этому надо иметь способности, в то время как
удовлетворение матпотребностей особенных способностей не требует, они
всегда есть, ибо природа следует материализму. Пока насчет духовных
способностей данной модели мы сказать ничего не можем, поскольку ее
рациональное зерно есть желудочная неудовлетворенность. Но эти
духспособности у нее мы сейчас вычленим.
...
Но ведь, товарищи, все
великое обнаруживается в малом, а я должен напомнить, что данная модель
есть модель ограниченных потребностей, говоря конкретно -- только одной
потребности и, называя вещи своими именами, прямо, по-нашему, без всех
этих вуалей -- модель потребности желудочной. Потому у нее такое
ограничение и в духпотребностях.