Един наивник на средна възраст, изкъпан, избръснат, с чисти дрехи и старо куфарче в ръка, спря пред входа на Министерския съвет. Дори се опита да отвори вратата и да влезе вътре. Мигом бе плътно обкръжен от една дузина явни агенти на тайните служби.

- Къде така?

Наивникът се огледа и въпреки стената от строги и костюмирани агенти пред него наивно се усмихна:

- Вътре. Имам среща с министър-председателя.

- Имате записан час за прием?

- Нямам.

- Тогава нямате среща с никого на този адрес!

Наивникът разклати куфарчето, а агентите изкараха пищовите си и го взеха на мушка.

- Това - рече наивникът - е за министър-председателя.

- Какво има в куфарчето?

- Планове.

- Кви планове, бе, иръпшън!

Наивникът въздъхна:

- Вие явно не следите изказванията на премиера. Той рече, че е готов да приеме всеки, който има план как да се оправи икономиката ни. Каза още, че той толкова може и толкова прави. А ако има някой, който роди по-добра идея, да му се обади, вратите са широко отворени. Къде са широко отворените врати?

Агентите прибраха обратно пищовите си.

- Нямаме указания да пускаме когото и да било. Още по-малко хора с куфарчета!

Наивникът на средна възраст, изкъпан, избръснат, с чисти дрехи и старо куфарче в ръка, рече:

- Това са най-обикновени планове за изход от кризата. Не са съвършени, но все пак аз нямам информацията, която е достъпна за министрите и премиера. И съм сигурен, че този план ще хареса на министър-председателя.

- Изчезвай!

Наивникът на средна възраст не се предаде:

- Не може да ме гоните така! Аз наистина повярвах на премиера този път. Пък и не съм сам.

Тук агентите леко се раздвижиха.

- И кой още е с теб? Кой те изпрати тука? С имената и адресите, ако обичаш, ние така или иначе ще ги намерим тези иръпшъни!

- Много са. Има хора, които пишат планове за селското стопанство, за спорта, за здравеопазването. Винаги сме готови да помогнем за доброто на страната ни.

Агентите бяха непоклатими:

- Никой не ви е търсил помощта на вас!

- Не е вярно - не се предаде наивникът с куфарчето. - Премиерът ясно каза, че който не е доволен от водената политика, да представи план. Ето аз донесох моя план. И ако премиерът е толкова зает, че не може да ме приеме, мога да се срещна с някой от неговите заместници, все едно кой.

- Няма да се срещаш с никакви заместници!

- А с кого мога да се видя?

- Ти - рекоха му агентите, които бранеха с телата си входа на Министерския съвет - можеш да се срещнеш само и единствено с дежурния доктор на психиатричното отделение. Където с удоволствие ще те доставим!

И казвайки това, агентите хванаха със здравите си ръце наивника - изкъпан, избръснат, с чисти дрехи и старо куфарче в ръка, - вдигнаха го като перце, за секунда го набутаха в долетялата за миг линейка, която с пуснати светлини и сирени пое към болницата.

Премиерът, който в този час се завръщаше от ежедневния си тенис мач, запита един от многобройната си охрана:

- Кво е станало, ква е тази линейка?

- Дойде тука някакъв идиот и носи планове срещу икономическата криза. Чул ви бил как казвате, че всеки може да помогне, стига да има план.

- Какво! - рече премиерът. - И вие го прибрахте!

- Тъй вярно! Вие сте ни казали, че всеки, който протестира срещу вас, няма никаква работа тук, пред Министерския съвет.

- Веднага го върнете обратно при мен! Какво, не знаете ли, че вече започна предизборната кампания у нас! Всички започнаха, а само ние се мотаем като пате у кълчища! Веднага го върнете обратно човека!

Далеч напред линейката спря своя устремен ход, угаси светлините си, изключи сирената и направи широк обратен завой.

Агентът леко се смути:

- Ама ние сме разкарали бая хора, дето искаха да дойдат при вас и да ви дадат разни съвети. Заповедта беше да не допуснем никакъв иръпшън до вас!

- Заповедта се отменя! - отсече премиерът. - Намерете ги и ги доведете! Разбира се, че ще ги приема, избори са това, не е майтап работа!