|
| *** |
В залата се вихреше парламентарният контрол, на който трябваше да присъства. Но той искаше да остане насаме със себе си. Изнервяха го постоянните нападки на Съсела и неговите две мишки... Поне не са мишелинки като... както и да е.
Бе се измъкнал от парламентарната зала без обяснения. Ех, да му паднеха на една ръка разстояние и без тия нормативни ограничения... Представи си нещо красиво и стовари юмрука си върху масата, разцепвайки я като мълния - мрака. Беше му писнало. В такива мигове му идеше да захвърли всичко и да стане президент. Но миговете се сменяха, а с тях и настроенията му.
Притича млада келнерка с дълги крака и благоговеен ужас в очите. Разтреперана му подаде менюто. Той го отблъсна и повели:
- Обяд!
Момичето се запрепъва към кухнята. След миг се върна с две тройки кюфтета с гарнитура, хляб и бурканче свинска мас. Постави ги внимателно пред него, пресягайки се отдалеч.
- А защо в две чинии? Криза е, можеше само в една! - изръмжа той и изсипа едната в другата.
Остана пак сам с величието и охраната си. Намаза едно кюфте със свинска мас, въздъхна и заговори на себе си, мляскайки учтиво:
- Ех, холестерол... Знам, че е вредно, но оскъдицата от детството остави своя печален отпечатък... Карай да върви, веднъж се живее, веднъж бива човек Месия.
Отдаде се на скъпи възпоминания, поглъщайки кюфтетата почти цели.
Изневиделица почувства по себе си мека и ласкава длан с пластична китка. "На раменете ми лежи ръка - интелигента, нежна", през ужаса проникна в главата му стар рефрен. Подскочи в стола си, закривайки чинията с две ръце - навик от Школата... Извърна строгата си глава. До него се бе изправил Съселът - неговият обичаен дразнител, лесен противник и вечно оправдание...
Гризачът бе дошъл за изповед:
- И моето детство бе опорочено от Партията - продума Съселът. - Аз всъщност съм твой брат и ти трябва да ме разбереш!
Месията изрази крайно озадачение и преглътна голям залък, пък замълча. Съселът продължи:
- И на мен червената връзка ми стягаше около врата. За мен свободата бе неосъзната необходимост. Аз растях в абаносова кула, докато ти си копал картофи и си носил помия на вашето прасенце. Ти познаваш вкуса на свинската мас и за тебе той е скъп - а аз живях в стерилна среда, където не можех да изразя себе си и да изградя мъжки характер. Винаги сме си купували картофите. Винаги у нас е имало дефицитни стоки. Винаги съм бил далеч от истинския живот. На възрастта, когато ти вече си осъществявал случайни контакти на колелото без рамка, аз познавах само очилата, книгата и самотата. Затова никога, никога няма да постигна тази твоя лекота в общуването с народа, аз мога да бъда кабинетен популист, книжен тигър - но никога няма да имам истинската народна любов, в която ти се окъпа и все още има кой да ти изтърка гърба.
Съселът бе откровен. Очите му тъжно надничаха иззад диоптрите. Сърцето на големия мъж трепна. Той въздъхна и побутна чинията си към него:
- Мишленце батюво!... В политиката сме противници - макар че и това е до време, - но като човек винаги ще те разбера. Аз съм чувствителен към болките на хората, а дори и в твое лице аз виждам човека, това божие творение и социално животно... Вземи си кюфтенце, брат ми, топни го в свинска мас... И бягай по-бързо, че ще ни видят заедно!
