|
| *** |
- Перник, Перник, моя голяма и опушена Банкя, що само ти се инатиш и опъваш, сал ти един буташ прът в колелото на прогреса. Нали рекох, че най-после и ние ще имаме един европейски път, та и хората да си кажат - най-после! На, рекох и направих магистрала за народа ни. И само ти, ненагледен мой Перник, се опъна и рече йок, легна на новия път и спря прогреса. И всички започнаха да ми се смеят, а най-мразим некой да ми се смее. Кажи, Перник, какво още да ти обещая!
Перник Премиеру думаше:
- Премиере, Премиере, ти дето все на войвода се правиш, ама хич не бориш душманите, а белот със тях биеш, седни и разбери, че на обещания вече ние не лягаме. Всичко що ни обещахте, по реката изтече, вятър отвя го. Направихте си вие пътя, а Перник - кучета го яли.
Премиер Перник дума:
- Перник, Перник, моя малка Банкя, що се дърлиш и глупости говориш! Аз нищо не съм обещавал. Всичко, дето не е изпълнено, други са го обещали, други са те лъгали. Аз обещах на хората магистрала и ей я там - грее като слънчице!
- Знам - дума Перник, - знам, ти все така ще го речеш! Ама тия, дето виновни изкарваш днеска, все при тебе, Премиере, ходеха, ръката да ти целуват, а ти все викаше, че грижа няма и всичко ще е наред. Е, гледай - днеска нищо не е наред. Сал едната магистрала дето се е опнала долу, ама и тя нам келява ни стои. Един път направи, сто затвори. Перник знае, Перник помни - няма обещание изпълнено, няма дума, дето да не е забравена, всичко изтече, никой за слива ни не бръсне.
Премиер ядно дума:
- Цял университет ти открих, всички магистрали все покрай тебе ще минават, целият свят в тебе ще гледа!
Перник кротко реди:
- Премиере, Премиере! Какъв цял свят ти ми говориш, като тука брод от едното село до другото няма. И няма да има. Има обещания, ама има ровове и ями. Асфалтът и новата маркировка са хубави, ама са за твоите скъпи коли. По земите ни се веят само пластмаси и боклуци, хората наши ката ден тръне и коприва ядат, а есен папрат и корени събират.
- Ех, Перник, ти мой ненагледен, хептен изкуфя! - дума Премиер. - Забрави ли с какво наследство се нагърбихме, когато народ с любов ни избра и заръка-заръча да изкараме от батака държавата? Всички сега се правят на дръж ми шапката и забравят! Хич не съм обещавал на селяните масло и хайвер! Това го обещаваха онези, дето управляваха преди нас, ама заради тези глупости ние ги дадохме на прокурор и сега по-умните от тях си траят като бълха у гащи!
Перник Премиеру думаше:
- От обещаното ти нищо няма! Приказки! Един университет и нищо друго немаме. Нито хора ни останаха, нито хляб имаме, ни пътища, ни нищо! Голф-тройките ни жадни ръждеят, горивото скъпо, път като слънце, нас кво ни грее. Само ментето по кръчмите остана си същото. Говорите си ги, Премиере, така, на едро, да хваща място по телевизора и по вестниците, ама ние вече това не го слушаме. Всички тука страдат - и млади и стари, учени и прости, болни и здрави, всички. Верно, една магистрала, ама и тя, хем два аршина е дълга, хем ни заобикаля...
- Така, Перник, нема да оклюмаш сега! - нарежда Премиер. - По тази магистрала тука и пари ще дойдат, и здраве, и чужденци, всичко ще дойде по нея!
- Да бе, да - клати глава Перник, - знаеме какво идва най-напред по магистралата. Некоя нова болест или стара проказа. Досега у нас от магистрала нищо добро не е дошло...
- Ех, Перник, Перник, моя малка Банкя, пълни глупости са това! Цял свят се крепи на магистрала, а само ти - йок! Още път ще правиме ние и едно ще те замоля, значи - хич не ни се опъвай, че най мразим некой да ми се опъва...
Това си говорят Премиер и Перник на една полянка, високо над един от новите бетонни мостове. А долу, по новата и лъскава магистрала летят стари коли и превъзбудени шофьори и от тях остава само един нищо и никакъв шум.