|
----------------------------------
Заради четири оспорвани острова в южната част на Курилския архипелаг Русия и Япония де юре още не са приключили помежду си Втората световна война.
През 1951 г. СССР отказва да подпише подготвения от САЩ и Великобритания проект за мирен договор, тъй като в него е маркирано само задължението на Япония да се откаже от окупираните по време на войната Южен Сахалин и Курилските острови, но липсва уточнението те да минат в съветски ръце.
Почти 60 г. след края на войната въпросът стои все още открит и боде като трън в петата на всяка стъпка към затопляне на отношенията между Токио и Москва. Дори визитата на руския президент Владимир Путин в Страната на изгряващото слънце през 2000 г. не помага. Япония продължава да си иска четирите острова с неуреден правен статут, които смята за незаконно завзети от СССР, а сега - от Русия.
Островите всъщност са присвоени от Руската империя през 17-18-и век. Дотогава те са "безстопанствени", но не и необитаеми. Там живеел народ, който се наричал айну (човек). Айну населявали също Южен Сахалин и Хокайдо. Те били
доста особени за азиатци - силно окосмени и къдрави.
Руският пътешественик Владимир Атласов ги нарича дори "мъхнати". Любителите на загадки и тайни ги причисляват към населението на хипотетичния материк Пасифиада, който уж съществувал в Тихия океан и потънал по подобие на Атлантида.
Айну обаче отдавна са изчезнали като етнос. Говори се, че последните от тях били превозени от японците през 1945 г. на Хокайдо.
Името си Курилите дължат на многобройните горещи извори и гейзери, които целогодишно "пушат" ("курят" на руски) с изпаренията си. За целебната им сила се носят легенди, но Русия не прави нищо, за да си докара пари от тях. Подобно е и положението с богатствата на подводния растителен и рибен свят на Охотско море, което благодарение на заключващите го Курили всъщност е вътрешно руско море. Заради сътресенията на "прехода" в Москва добивът и търговията с морски продукти на островите са
поделени почти по братски между руската и японската мафия.
А забравените от "центъра" рускоезични местни жители се молят Москва да отстъпи земята им на Токио, та да дойдат японски пари и да съживят островите.
Няма да е прецедент, ако това наистина стане. Русия вече разигра подобен сценарий с многострадалния остров Дамански на граничната с Китай река Усури. Той минава към Русия в края на 19-и век, купен с повечко портвайн от тогавашната китайска династия Цин. През 1969 г. островът става арена на кървав сблъсък между тогавашния СССР и обзетия от "културната революция" Китай. Надъхани срещу "съветските ревизионисти" хунвейбини атакуват дни наред съветския граничен пост и убиват граничари. Москва отговаря с мощен удар на ракетите "Град" - съвременен вариант на познатите от Втората световна война "Катюши". Стотици нападатели буквално са изпепелени и из световните медии плъзва слухът за тайнствено съветско лазерно оръжие.
Конфликтът е уталожен само година по-късно на дипломатическия фронт със споразумение между тогавашните премиери Алексей Косигин и Чжоу Енлай. Китайците правят насип от своя бряг до острова и той фактически става техен. Положението е оформено де юре чак през 1992 г., когато руската Дума
официално признава Дамански за китайски.
Остава само горчилката за роднините на загиналите през 1969 г. граничари, които вече не знаят за какво е било всичко.
Китай печели и други едни острови - Параселските, в суматохата на неподредения свят от времената на студената война. През 1974 г. - под предлог, че така помага на воюващия тогава със САЩ Северен Виетнам, Китай праща войски на смятаните от виетнамците за техни острови. Но остава там и след края на войната. И до днес.
Още няколко азиатски държави претендират за Параселите, както и за другия апетитен архипелаг в Южнокитайско море - Спратли. Той се състои от около 400 скали и рифове, някои от които са толкова малки, че
при прилив напълно изчезват под водата.
Заради стратегическото им положение и подводните богатства обаче съперничеството за тези късчета земя е яростно. За надмощие се борят Китай, Виетнам, Филипините, Бруней, Малайзия и Тайван.
Засега островите уж са поделени между тях. 20 са виетнамски, 8 - филипински, 8 - китайски, 4 - малайски, 1 - тайвански. Китай плаши конкурентите си с упорития строеж на съоръжения върху на практика невъзможни за обитаване скали под предлог, че това са "бараки" за негови рибари. "Заселвайки" ги по този начин, Пекин предявява претенции и за 200-милната икономическа зона около тях, предвидена от морското право. А тя включва и част от подводното газово находище Натун, което пък принадлежи на Индонезия. Отделно около самите Спратли са открити залежи от нефт.
Проблеми с 200-милната зона се мътят от години и съвсем под носа ни - между комшиите ни Гърция и Турция заради
гръцките острови в Егейско море,
които са досами турското крайбрежие. Турция от години настоява за демилитаризирането на Додеканезите, Гърция се дърпа. Въпреки че миналата година външните министри на двете ни съседки - Исмаил Джем и Георгиос Папандреу, се събраха с жените си на неформална приятелска среща по въпроса в турския курорт Кушадасъ, нещата още не са решени.
Също както и болезненият проблем с Кипър, който от 1974 г. практически е разделен на турска и гръцка част. Споровете около Острова на Афродита, който днес наред с бившите соцстрани е кандидат за членство в ЕС, на практика спъват разширяването и могат да доведат до драматични сътресения вътре в евросъюза по гръцко-турска линия.
За разлика от Кипър, който тепърва има да гнои в Европа, сгушените край бреговете на Аржентина британски Фолкленди вече никому не създават проблеми. Въпреки че преди 20 г. именно за тях бе водена една от най-абсурдните островни войни. Управляващата тогава в Буенос Айрес военна хунта обяви островите (наричани Малвински от аржентинците) за свои и предизвика Лондон да прати мощна военна армада, която за 72 дни смаза аржентинската марина и така де факто предизвика падането на хунтата от власт. Но с цената на живота на 236 британци и 655 аржентинци. За едни голи скали, обитавани от овце и пингвини. Е, и заради петролните залежи край тях, които според "Бритиш джеолоджикъл сървей" са толкова, колкото и в Северно море. "Островът на съкровищата" е безкраен сериал...
|
|
|