|
| *** |
- Защо, бе?! - казвам си - Защо сме такива?! Сами на себе си правим мръсно! Не ни ли омръзна да живеем в кочина?!
- Омръзна ми - чувам зад гърба си тих глас, - страшно ми омръзна, ама няма как, клетва съм се клел!
Обърнах се - съседът. Различен, върти в ръце гъбата.
- Ох, как мразя да съм мърляч! Знаеш ли, съседе, мен ме е възпитала tante Парашкева, в началото на миналия век тя е завършила с отличие Shweine Schule - той се потопи в сладки спомени. - Сутрин Goethe und Schiller наизуст, следобед копаех окопи под нейните отривисти команди. Седемдесетте години като топлофицираха квартала, само положиха тръбите в моите изкопи и ги зариха! Stillgestanden! Marchiren!
Съседът стегнато отиде при локвата и захвана да я попива с гъбата, като си пееше Freude, schoener Goetterfunken Tochter aus Elysium...
В този момент усетих, че тук е и един, дето живее два-три блока по-нататък и всеки ден мирише в автобуса. Обърнах се, да, той е, но днес мирише някак вглъбено.
- Да не мислите, че на мен ми е лесно! Вечер жена ми ме връзва, за да не се изкъпя! Ох, как чакам да валне дъждец, та малко от малко да ме измие! Сутрин кадя тамян пред статуйка на Хигия върху телевизора, плача и моля да скове десницата ми, за да не си измия зъбите! - той заразтрива по лицето си сълзи като пресни картофи, но по-мръсни. - Няма да се къпя! Клетва съм се клел!
- Каква клетва?! Пред кого?! - извиках.
В този момент нерегламентираното сметище до блока се надигна и се отмести встрани. Току изпод стария дюшек, който аз лично изхвърлих преди месец, зейна осветен тунел и от него излязоха трима с бели престилки - двама мъже с очила и една жена, също с очила. "Професор Цоцева" прочетох на табелката върху могъщата й гръд.
- Време е да ви приемем в организацията! - каза тя.
- Каква организация?! - изкрещях - Обяснете ми най-сетне какво става?!
- Забелязахме, че се блъскате в превозните средства - левият мъж разтвори папка, - дори и сам да сте, се блъскате в шофьора, но изпълнявате дълга си.
- Блъскам се, защото всички се блъскат! - отбелязах.
- Така е, но другите го правят в името на България, а вие - несъзнателно. Дойде време да встъпите в редовете на съзнателните борци за запазване на Родината!
Ново двайсет! Пак заговори професор Цоцева:
- България е райска земя! Красива и плодородна! Не я ли опазим, чужденците веднага ще се настанят тук и ще ни изтласкат! Помните ли как преди десетина години англичаните започнаха да изкупуват къщите ни! Добре, че бяха ромските командоси...
- Хайде сега ромите ви виновни! - вметнах механично.
Тя поклати глава, десният ми обясни:
- Да не мислите, че им е лесно на нашите архитекти или на нашите съдии? Общинарите, полицаите, шофьорите? Ами депутатите, ами министрите? Обаче клетва са се клели!
- Ти кълнеш ли се да правиш така, щото България да не става за живеене?
А сега, де! Колко му е да се закълна, но ако после се окаже нещо като с досиетата?
Тръгнах леко-леко назад и... наджапах в локвата. Огледах се. Никой не ми говореше и сметището не беше помръднало! Значи няма таен план! Значи просто сме си говеда?! Олекна ми. Или нещо такова...