Ситуацията с проблемните кредити в банковата система значително се влошава. Делът им вече надминава рекордните 19% от общо отпуснатите заеми. Очакванията на анализаторите са пикът на лошите заеми да настъпи към средата на годината и след това да започне подобрение.
В края на април лошите и преструктурираните кредити възлизат на 7.74 млрд. лв., което е 19.3% от общо отпуснатите заеми без овърдрафтите, разкрива публикуваната вчера парична статистика на БНБ. В графата "лоши и преструктурирани" влизат заемите с просрочие над 90 дни плюс предоговорените заради финансови затруднения на клиента. За сравнение преди година проблемните кредити бяха с 2.4 млрд. лв. по-малко и възлизаха на 13.7% от всички заеми. На този фон отпуснатите от банките заеми на бизнеса и гражданите са се увеличили само с около 2%, или с 1 млрд. лв.
Най-лошо е положението при фирмените кредити, при които вече всеки пети заем е проблемен. От близо 32 млрд. лв., раздадени от банките на бизнеса, към 5 млрд. лв. са с просрочия на вноските и влошено финансово състояние на кредитополучателя. Делът на проблемните потребителски заеми е 18%, а на жилищните - 17%.
От данните на БНБ се вижда още, че след известното успокоение на ситуацията през февруари и март, през април има ново влошаване. През втория и третия месец на годината проблемните заеми растяха с по 30-40 млн. лв., докато през април те са скочили със 140 млн. лв.
Няма точен процент на "лошите" заеми, над който ситуацията да се счита за критична за системата. Всичко зависи от натрупаните буфери, обясняват експертите. БНБ не приема за коректно цитирането на данните от паричната й статистика, когато се обсъжда качеството на портфейлите на банките. Според централната банка много по-коректна е надзорната статистика, която веднъж на всеки три месеца обявява нивото на нередовните кредити без предоговорените. Към края на март то възлиза на рекордните 12.93%, или близо 7 млрд. лв. От тях 5.6 млрд. лв. са безнадеждни задължения, защото вноските по тях са просрочени повече от 6 месеца. Според централната банка обаче ситуацията е под контрол, защото има достатъчно натрупани буфери.
Според анализ на УниКредит Булбанк от началото на годината 10-те най-големи български трезора могат да издържат дори на 20-25% лоши кредити, без да им се наложи увеличение на капитала. През м.г. обаче БНБ е задължила три банки у нас да увеличат капитала си, като вероятно една от причините за това е и нарастването на лошите кредити в портфейлите им. Не се посочва обаче дали въпросните трезори са от малките или големите по активи на пазара.
Почти е сигурно, че пикът на лошите кредити ще се отрази на лихвите, излиза от обясненията на банкерите. Според тях е напълно нормално коректните клиенти да покриват загубите на банките от проблемните заеми. Поради това нивата на лихвите на гражданите със стари кредити почти не са мръднали надолу през последната година и половина. Очакванията за идните месеци са в най-добрия случай процентите да се задържат на сегашните си нива или дори леко да се увеличат под предлог, че се качват лихвите на международните финансови пазари.
Още преди година споменах, че драстичното увеличаване на лихвените проценти, не особено коректното отношение и скритите такси ще доведе до много лоши резултати....
Както и в другите компании, в повечето банки управители, собственици и мениджъри са пълни селяни и малоумници, които са достойни да въртят бизнес с банички, но не повече от това. За сметка на това си мислят, че седят отдясно на Господа - просто такова ни е нивото на държавата.
Също така повечето банки нямат една база данни, която да им дава релевантна маркетингова информация за наличните им клиенти - това е пълен резил, в резултата на който не знаят какви продукти да правят или ги правят гледайки в тавана и на късмет. Но късмета свършва.
