Най-доброто време за първа бира по това време на годината е някъде между осем и половина и девет сутринта.

Масичката е току-що изнесена в градинката пред капанчето, птичките чуруликат, кучетата се гонят, пчеличките се онождат, трудовите хора отиват на работа, а аз си пия първа бира... Какво друго му трябва на човек за пълното щастие - да гледа как трудещите се отиват на работа, масовия секс сред листата, и да си пие бирата с пълното съзнание, че го чака мързелив бирен ден!

И - както си разглеждам пяната в чашата - ето го комшията с двата бодигарда. Откакто един от пациентите му обеща да му отреже и двата крака един по един, на филийки, та да боли по-дълго, държавата му закачи два гардероба със слушалки в ушите, да го вардят от чужди попълзновения.

- Калине, нещо си се объркал - викам сърдечно, - днес е събота, къде си тръгнал и ти към съдебната зала!

Май забравих да ви кажа, че комшията е съдия в градския съд и пациентите му наистина понякога хич не го харесват.

- Да й умра на държавата - ръмжи съдията от градския и гледа накриво масата ми. - В събота да ме кара да отработвам това, дето не съм й го работил, щото тя ми е рекла да не й го работя...

- Какви думи, моля ви се - защитавам си държавата. - Всеки ден, отлежан вкъщи, трябва да се отработва - иначе къде отиват брутният национален продукт и изобщо - държавата, барабар с бюджета и другите й простотии! Добре, че някой не им е дал акъла да се отработват два за три!

- Ще ти кажа къде отива държавата - сърди се съдията. - На майната си отива. Сутринта четох, че тия почивни дни и отработвания са й докарали за един месец сто милиона загуба. И се питам няма ли да й бъде по-изгодно на държавата изобщо да не й ставаме сутрин, а да си лежим до обяд!

Стана ми мъчно за комшията.

- Що не седнеш за по биричка - викам, - гледай какво време се отворило, дерат се ризите на планините, да седнем и да викнем - "Кръчмарю, дай!", като истински класици! Ако седим достатъчно дълго на тая маса, над нас ще цъфнат и липите!

- Теб ти е лесно - ръмжи съдията от градския, - аз имам наказателно общ характер от девет сутринта, ако не се успи подсъдимият, разбира се, няма как да смърдя на наджвакани виетнамци рано сутрин - адвокатите само това чакат!

- Моля за уточнение - рекох. Когато съм на биричка говоря все така, като в сериал. - Що да се успи подсъдимият - няма ли гаден надзирател, куче мръсно, да го вдигне сутринта, да го погне да се избръсне, пръсне, и да го натовари в онова, на което пише, че е охрана на съдебната власт, та да ти го достави за осъждане в залата точно на девет без една минута на първи коловоз?

- На баба ти хвърчилото ще достави - вбесява се градският правораздавател. - Онзи си е на вилата и има запек - ей сега ми се обадиха, че е пристигнало медицинско в съда. Подсъдимият ще си напъва запека, аз ще вися като глупак в залата, да го чакам да го съдя. Прокурорът му иска петнайсет години, на мен ми казаха - може максимум три, непременно - условно...

Работата стана интересна.

- Що само три? Кой - само три?

Комшията не отговори, само затръска глава сякаш му е влязъл бръмбар в ухото и отиде да раздава правосъдие. Пък аз си викнах втората биричка - щото размисълът за справедливостта по нашите земи винаги ме избива на алкохолизъм. По-лесно се преглъща реалността, ако разбирате за какво става дума...

Някъде към третата бира гледам - комшията се връща с двата гардероба и слушалките им след себе си.

- Сипи едно, че от правосъдие ми изсъхна джигерът - вика.

- Как мина тригодишният условен! - заяждам се.

- Дванайсет години плюс конфискация - гордо заявява градският съдия. - Да му беше видял очите, като му го рекох...

- С какви мотиви? - проявявам компетентност.

Градският съдия се издува като балканский лев.

- Ще ме карат те да им работя в събота и да им чета нихните присъди! Да си ги пишат те присъдите и мотивите, като са толкова ербап!

Когато на другия ден прочетох във вестниците, че градският съд изненадващо не бил приел споразумението с прокуратурата, а наложил почти максимално възможното наказание, та сюрпризирал с принципността си Еврокомисията и тя сега ни ръкоплещи, веднага си помислих - е, те това е извънредният трибунал!

Изкарай градски съдия в събота сутрин да правораздава, та да се нарадваш на справедливост!

Кофтито новина е, че апелативните заседават само в делнични дни...